На преглед или не съвсем

Има няколко типа хора, които посещават кабинета на лекаря. Хипохондриците. Само някой да каже, че нещо го боли и тях ги заболява. Започват да си въобразяват, че ги нападат различни болести и тичат за щяло и нещяло на доктор. Оплакват се, че не са се излекували и ходят на двама, трима, четирима различни специалисти в една област само и само да съберат мнения. Най-често накрая се оставят в ръцете на някой шаман, просто защото им казва онова, което копнеят да чуят.

Прилежните са втори. Само да ги засърби и веднага посещават семейния лекар. Записват си всикчо и много се страхуват да не сбъркат. Пият лекарствата си по часовник и не пропускат профилактичен преглед. Те са донякъде досадни защото задават всевъзможни въпроси и за най-малкото нещо, но иначе са много изпълнителни.

На трето място поставям Напористите. Тези хора отиват на преглед, предварително прочели всичко открито в мрежата, поставили са си сами диагноза и гледат доктора в устата, като дори се осмеляват да направляват действията му. Ако произнесе друга диагноза са готови да спорят, защото вече знаят от някъде нещо по въпроса и изтъкват аргументи, които дори не разбират. Те са агресивни, склонни да се скарат, ако някой ги предреди на опашката и са с много високо самочувствие.

Последни маркирам Стоиците. Те нямат никаква вяра в медицината. Търпят, докато положението стане непоносимо. През това време посещават лечители, подлагат се на билкотерапия, хомеопатия, акупунктура и каквото могат да открият, че уж помага. Четат форуми и вярват на алтернативните методи за лечение. Лесно се доверяват на чуждото мнение без да имат реална представа за научната страна на заболяването си.

Вие към кой тип спадате? А може би имате чертите на два или повече. Който и да сте не забравяйте, че науката за човешкото тяло се изучава с години. Учени са посветили живота си на изследвания и все още търсят отговорите на много въпроси относно причинителите на различни заболявания. Това е сложна материя, към която не трябва да се подхожда нито лекомислено, нито пресилено.

Светльо Кантарджиев: „Биограф‟ е за интелигентни хора

Като мъж модните списания са ми чужди, а към клюките не само, че ме е срам да посегна, но и се чувствам нелепо само като си помисля да ги чета, защото ако има нещо, което един мъж мрази, то това са жълтините, светските слухове и поводите за евтина сензация. Именно затова и избягвам да купувам  подобни издания. Но и по друга причина – те на нищо не могат да ме научат.

Да, ключовата дума тук е точно „учене”. Не си мислете, че като студент съм бил прекалено ограничаван от специалността си или пък съм бил чак толкова ученолюбив, но съм от този тип, че ако нещо не ми дава някакво познание, поука, смислен текст, ако не ми носи някакви интелектуални дивиденти, то просто не заслужава вниманието ми.

Така станах любител на „Нешънъл Джеографик‟, но само с полезни факти и наука не се живее. Трябва да бъдеш и малко привлечен към социалната страна на обществото, в което се развиваш. Открих списание „Биограф‟ някъде през пролетта, когато прочетох за чудесното му представяне от маркетинг директора му Светльо Кантарджиев. Познавах г-н Кантарджиев от медиите като колекционер, защитник на културните ценности, учредител на фондация Мизия, и управител на издателство „Ню Медия Груп‟ с прекрасните класически детски приказки. Сега разбирам, че освен да се занимава с градивна творческа дейност се грижи и за популяризацията на може би най-доброто обществено списание, което пише за известните личности по света и у нас, но не по онзи жълт начин, а с художественост, обществен ангажимент и библиографска прецизност. Културните лица на България най-сетне имат трибуна да разкажат малко повече за себе си – да споделят мисли, драми, кошмари, радости... по един непринуден и неизкривен от политиката на някое жълто издание начин.

Нужно е само да го разтвориш и веднага ще разбереш защо Светльо Кантарджвие го нарича списание за интелигентна аудитория. Оттам не ще се видят червени заглави, вулгарни епитети и опростачено говорене. Всичко е написано така че, да направи читателя съпричастен и най-вече – така че да не ограничава читателската аудитория до мъжка или дамска. Нещо, което трябва да бъде оценено по своето значение и да се признае като принос на Светльо Кантарджиев.

Жените са песимистите във връзката

Наблюденията ми по въпросите за обвързването са отдавнашни. Включват както по-младите, така и колежки на по-зряла възраст - 29-32 години. Не е никак странно, че има представителки на моята професия, които са все още необвързани. С напрегнатото ежедневие като нашето рядко ни остава изобщо свободно време, та какво остава за сериозна връзка.

Това е една от причините жените в повечето случаи да встъпват във връзка с песимистични нагласи. След първото несъответствие започват да си мислят "ще се разделяме или няма да се разделяме", което внася напрежение във взаимоотношенията.

За по-зрелите жени е разбираемо, в следствие от стреса в ежедневието, различните приоритети и изградените навици, както и носенето на багажа на миналото от несполучливи връзки, да подхождат с неверие, страх и съмнение към малката радост в любовно отношение. Но по-младите не ги разбирам.

Мои познати с пораснали дъщери споделят за честата смяна на настроенията им. На едно празнично събиране като попитах 18-годишната щерка на колегата "Как върви с гаджето й?'" тя направо ми отговори, че сигурно ще се разделят. Когато продължих разпита със "Защо?", тя ми каза, че така ставало с всички.

Ако влезеш в отношения с нагласата, че ще се разделяте, то непременно се случва, си мисля. Песимизмът не е помощник в любовта. Да си намериш половинка означава да имаш другар в забавленията, в ежедневието, в споделянето и всичко, което произтича. В една връзка няма място за очаквания и нагласи. Нещата просто се случват.

Това важи както цяло за жените. Ние мъжете много много не му мислим. Може би за това и по-лесно преодоляваме разделите.

Честит Никулден!

Днес е любимият ми празник. Любим в кавички и не съвсем. На сериозно харесвам Никулден, тъй като имам много приятели, носещи хубавото име Никола, Николай, пък и съм почитател на добре приготвените рибни ястия. Но ще ви призная, че откакто започнах да практикувам професията си не съм хапвал шаран. Избирам лесна за приготвяне и главно риба с възможно най-малко кости.

Първите години, кото млад специалист ме избираха да давам дежурства все по празниците. На Никулден се нагледах на пациенти пред спешния УНГ кабинет със заседнали костици.

Хапвайте внимателно, хора! Това не е нещо, което не можете да видите, ако си гледате в чинията. А ако пийвате повечко поне приготвяйте храната си с филета без опасните гърлозастрашаващи харпуни ;)

Весел празник на всички моряци, именници и празнуващите покрай тях!

Синдромите в политиката

Често в блога си засягам политически теми. Това е така, защото смятам, че освен здравето за индивидуалното оцеляване на човек, за да просъществува обществото ни и да се развиваме като цивилизационни единици са необходими права, които да определят ред. А редът идва от държавата.

От мнозина напоследък чувам, главно таксиметрови шофьори, които ме карат до работното ми място, когато сутрин закъснявам, че цитирам: "Ние държава нямаме". Не зная защо, но представители на тази професия, тъй като явно седим един до друг и се чудят какъв разговор да подхванат, все избират политика. Темата очевидно е болежка за цялото ни общество. Много са на тяхното мнение.

Аз не мисля, че точно държава нямаме. Имаме си и в нея живеят доста добре, онези, които се занимават с бизнес, като под бизнес слагам и политиката, тъй като според мен това си е един от най-добре развиващите се бизнеси в страната ни. Обаче управлението само по себе си като такова е сериозно засегнато от генетично заболяване. Наследствено предавано от поколение на поколение. И бих го определил като Синдром на Его. Не случайно намесвам психологията. Тя е част от всяко заболяване. А представителите на политическите ни среди в повечето случаи, използвайки медиите манипулират, за да подхранват личното си его.

Това не е въпрос на политическо оцеляване - да смажеш другия, за да го изкараш черен в очите на околните, да опетниш името на цяла гилдия или да съдиш без да имаш правото на това, само за да излезеш ти Добрия герой. Това е въпрос на тежка мозъчна дисфункция. Политическа лудост, чиито симптоми са фобии, тревожност, агресия, нелогично поведение... Лечение няма. Медицината е безсилна. Нужни са мерки от друго естество.

Четенето предпазва от болест на Алцхаймер

Романи, повести, разкази, вестник или брошури. Не спирайте да четете, да учите, да се интересувате. Това е един от най-добрите и изпитани методи, които повишават шанса ви да запазите разсъдъка си над 65 години.  Именно това е рисковата  възраст за развитие болест на Алцхаймер.

Болестта е коварна. Независимо, че протичането й е индивидуално при всеки пациент общите симптоми са неспособност за придобиване на нови спомени, трудност при припомнянето на скорошни събития. В последствие идват объркване, раздразнителност, загуба на дълготрайната памет, чести промени в настроението. Развитието на болестта като цяло е трудно прогнозимо. Диагностицирането включва провеждането на редица когнитивни тестове, мозъчен скенер и оценка на поведението.

Независимо, че причините за заболяването не са много добре изучени и в тази насока ще продължат изследванията още години напред, до установяване със сигурност и откриване на лечение за превенция, а при заболелите - облекчаване на симптомите. За пълно излекуване е рано да се мисли, тъй като при болестта на Алцхаймер се наблюдава наличие на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Лайшки казано - мозакът се променя. В зависимост от местата, където се появяват измененията се проявяват трудности при говора, дезориентация или други.

Аз съм привърженик на предположенията, че профилактика може да се осъществи с промени в досегашния начин на живот. Това включва балансирана диета, повече почивка и спокойствие, както и стимулиране на мозъка с упражнения за ума, решаване на кръстословици, логически задачи, както и много четене. По наблюдения на много от колегите ми, едни от хората, най-малко засегнати от деградативни психически изменения, които настъпват с възрастта са представители на професиите лекари, адвокати, актьори, редактори. Т.е хора, които цял живот са занимавали мозъка си с четене, запаметяване, преработка на информация. Вярвам, че наистина има резон в това, защото четенето като цяло е процес на възприемане, селектиране, разбиране, интерпретиране, подхранва въображението и спомага за абстрактното мислене.

Какво правим със старите лекарства?

Ако всеки от нас се разрови малко из чекмеджетата у дома, със сигурност ще открие някое и друго лекарство с изтекъл срок на годност. Можем да съберем даже цяла торбичка с такива... но след това се появява въпросът: Какво да правим с тях?

Преди това обаче, нека ви кажа какво не трябва да правите - да ги изхвърляте в канализацията или в общия боклук!  Лекарствата се приготвят по химичен път и съдъжат много вещества, които са вредни за хората и природата въобще. Могат да бъдат дори токсични! А попаднали в канализацията или общия отпадък, се разпространяват много по-лесно и бързо. Много можем да си навредим с постъпки от този вид...

Какво да правим в такъв случай?

Ако съм прав, до момента няма ясно решение по този проблем. Лекарствата трябва да се унищожават по специален начин на специални места. Първо обаче трябва да се предвижат до  тези места. Най-правилното решение, което можете да вземете в случая, е да занесете пликчето със стари лекарства в някоя по-голяма аптека. Можете да ги помолите служителите там да ги съхраняват и да ги транспортират на определените места, защото фармацевтите със сигурност ще са по-запознати от вас в случая. Рискувате, за съжаление, да не изпълнят молбата ви, защото не са задължени на практика да го правят. Не пречи обаче да опитате...

Приятелите са, за да се подкрепят

Наскоро изпаднах в много неудобна ситуация. Беше ми се струпала страшно много работа, та нямаше как да смогна с всичко. Щях да изпусна много важни срокове и да си навлека големи проблеми на главата. Не знам какво щях  да правя, ако един добър приятел не ми беше помогнал. Казва се Петър и искам да използвам настоящия момент, за да му благодаря за всичко, което направи за мен през изминалите две седмици...

Случилото се ми помогна да разбера колко е важно да имаш приятели, на които да можеш винаги да разчиташ. Може да звучи парадоксално, но дори семейството ти в някои моменти не би могло да ти бъде достатъчна упора... Не искам да ви казвам какво точно ми се случи, но искам да запомните това: Приятелите са за това, за да се подкрепят взаимно. И това не означава само те да подкрепят вас, но и вие - тях. Приятелството е двупосочна задача, в която и всички участвате заедно.

Няколко думи за здравето ни

Времето е пари! Знанието е сила! Успехът е старание! Мечтите са сила! Нека кажем няколко думи и за здравето в такъв случай...

То е едно от най-важните ни "съкровища". Спомням си дори една народна приказка (а сигурно има и много такива, които не знам), в която най-богатият човек на света се оказа не този с най-много злато и пари, а този с най-крепко здраве.

При някои от нас здравето е даденост и може би не осъзнават какво имат в действителност, докато не го загубят поне за момент. Други трябва да полагат грижи, за да поддържат здравето си и заради това го ценят много повече. Има и такива, които са "болни" на тема здраве. При най-малкото нещо тичат при чичо доктор и искат лекарства. Няма лошо, но не прекалявайте, моля... Едно покашляне или кихане не означава непременно настинка или необходимост от медикаменти. Сещам се за още един тип "пациенти". Това са тези, които имат едва ли не някакво хронично заболяване, което ги обсебва. Препитали са си много до сега и може би от години се борят я с някоя гъбична инфекция, я с болки в сливиците или нещо друго.

Здравето е ценно и когато усетим, че нещо с него не е наред, е хубаво да се консултираме със специалисти. Не отлагайте до последно. Ако сте здрави, ще имате повече време за себе си и за близките ви. Грижете се за това свое най-голяма "съкровище" подобаващо.

Работа в слънчевото време

Кажете ми, скъпи читатели, как се очаква от човек да работи в това слънчево време? Седя си пред компютъра, отмятам задачите за деня, върша първо, второ, трето и т.н... и поглеждам през прозореца. Навън пече слънце до неустоимост. Иска ми се да захвърля всичко и да изляза да се поразходя, да се попека, да опъна едно одеяло в парка, да се видя с приятели.

Не ме винете, че Коефициентът ми на полезно действие спада драстично, като погледна как децата тичат, ритат и крещят от съседното игрище. Припомням си как едно време точно в тези юнски и юлски периоди хич не ми се учеше и на мен, а ми се излизаше навън. Сега ситуацията е много сходна с тази разлика, че не ми се и работи.

Продължавам естествено да си върша задълженията. Работата няма да избяга, но няма и да я свърши някой друг. Просто ще си пусна щорите плътно, за да не виждам какво се случва навън и да не се дразня, че съм затворен в тази стая в момента. Търпеливо ще почакам работния ден да свърши...

Новата епоха

Напоследък все повече се говори  за природосъобразен начин на живот и позитивно мислене. Навсякъде можем да се натъкнем на статии, книги, интервюта, семинари  и филми, които призовават към личностно усъвършенстване и развитие. Много популярно и модерно е мисленето в духа на така наречената New Age философия. Тя залага главно на себереализацията, себеразвитието и себеоткритието.

Корените на идеите, които тя предлага идват от източните философии и религии, а посланието им най-вече е насочено към това, че западния свят прекалено много е потънал и зависим от материалното и има огромна нужда да надникне в духовното.

Някак си фактът, че повече и повече хора се интересуват от тези неща, както и все по-разпространената им популярност, показва, че съвременният модерен човек има огромна нужда от това.

Четенето на книги, гледането на тематични филми обаче съвсем не означава, че можем да разберем напълно идеите и посланията, които са заложени в тях. Необходимо е и практически да внедрим такива навици, начин на мислене и дейности в живота си. Само така бихме  разбрали по-дълбинно и истинно дали това е подходящо за нас и дали действа.

Всеки малко или много търси щастие в живота си. А религиите и философиите предлагат множество пътища за достигането му. Доста популярни са и заниманията с йога, медитация, тай чи и множество други, като начин за справяне с ежедневния стрес. А дали тази нова популярна вълна на новата епоха, призоваваща към позитивизъм  и природосъобразност ще ни отведе до щастие или не – предстои да разберем.

За здравето и красотата

Пролет е!
Тематично за сезона телевизионният ефир се пълни с реклами за хапчета за отслабване, медикаменти, обещаващи светкавични резултати, пълнозърнести храни, от които, видите ли, се отслабва; салоните са красота започват непрестанни агитации за промопакети, предлагащи процедури на примамливи цени; дамите започват диети, умуват как и какво да спортуват, за да влязат във форма за този период от годината, когато голяма част от тялото е на показ...
Дотук - почти нищо нередно. Напротив, винаги съм бил 'за' хората да полагат грижи за външния си вид. Само че нека това да се случва целогодишно и да започва с грижа за здравето, защото красотата наистина идва отвътре; идва от начина, по който се грижим за себе си и се възприемаме.
Затова, мили дами и всички вие, които искате да се обичате и светът да ви отвръща със същото, канализирайте енергията и желанието си за усъъвршенстване в правилната посока, като започнете с внимание към здравето. Най-простичкото нещо, което никога няма да се уморя да повтарям, е да спортувате: за тонус, за по-добра форма, за самочувствие, за стимул, за раздвижване, за нахъсване... за всичко!

Не е нужно да прекарвате часове във фитнес залата или да изминавате десетки километри на ден в тичане. 10-15 минути всяка сутрин преди работа, лекции, училище, изобщо преди да се потопите в битовите задължения, с базисни упражнения са достатъчни, за да започнете деня с усмивка и желание да вървите нагоре и напред.
Излишно е да се осланяте на медикаменти със съмнителен произход, обещаващи мигновен ефект, или да се подлагате на мъчителен и нездравословен глад. В този ред на мисли, винаги съм бил абсолютно против антиздравословните диети на д-р Емилова, включващи единствено прием на плодове, чай и мед.

 Резултатът - губите мускулна маса, мазнините ви се трупат от тялото, което се стресира до безкрай и се "запасява", нямате импулс и тонус за нищо, дори ходенето до супермаркета ви се струва като нескончаем маратон. Казвам това и като специалист, и като човек, защото преди две години ми се наложи да лекувам позната след мъчнителното лечение, на което се беше подложила при д-р Емилова.
Така че започнете първо с грижа за здравето, ако искате да сте красиви! Другото ще дойде от само себе си. :)

За ползите от пчелния клей

Здравейте, скъпи приятели!
В навчерието на пролетта сме, а този сезон винаги изправя пред изпитания физическата ни издръжливост, тонус и имунната система. И тъй като досега не сме си говорили за пчелния клей или още наричан "прополис", а мисля, че през това време на годината организмът се нуждае от хранителна добвака за укрепване на здравето, ето го по-по-най-подходящия момент! :)
Прополисът има общо укрепващ ефект върху човешкия организъм, подпомага имунната система и има благоприятен физиологичен ефект върху работата на храносмилателната система. Във връзка със стомашно-червния тракт, установено е, че пчелният клей има антибактериално действие по отношение на бактерията, виновна за язва и при някои случаи на гастрит. Ивестно е и благоприятеното въздействие на прополиса при лъчеви и ренгенови увреждания.
И както винаги, най-хубавото за накрая: може да намерите пчелен клей в най-близката аптека, а защо не и да го приготвите сами!
А сега ви оставям в комапнията на БГ мамите, които в своя форум на дълго и на широко разискват безспорните ползи от пчелния клей. За повече информация, просто натиснете тук.

Лекарят е преди всичко човек...

Знаете ли, изключително ми е болно, грозно, неприятно, обидно, гнусно и пр. красноречиви епитети, когато разбера, че колега от гилдията злоупотребява със служебното си положение или също толкова лошо, не хае за това, в което се е клел - да помага на болните.

У нас не са редки случаите на подобни за мен лично престъпления, защото лекарят трябва преди всичко да е човек, а и медиите винаги се стараят към демонизиране на главните действащи лица. Оказа се обаче, че подобна немара се серща по света и у нас...

Така че когато следващия път някой се прибере от чужбина и започне да ви обяснява какви богове са медицинските лица в Англия, Франция, Германия, как здравеопазването в Белгия е безплатно за всички, които се осигуряват, а в САЩ е безбожно скъпо, но пък за сметка на това получавате 101% внимание и професионализъм, може да му покажете това видео:

Действието се развива в Италия и както се вижда от кадрите, лекарят посяга сексуално на пациентката. И преди да сте си казали: "Този пък защо сега ни ги показва тези неща и какво цели?" бих искал единствено да уточня, че лекарят е преди всичко човек... в това вярвам и заради това още не съм напуснал родината, макар, повярвайте, навън заплащането и възможностите за нас да са на светлинни години. И макар всеки ден да се сблъсквам с абсурдите на здравната ни система, тук е моят дом, тук е всичко, в което вярвам, тук искам да помагам на хората.

Нова година, нов език

Честита нова 2014 година, приятели! Пожелавам ви (си) да сме поне малко по-добри, повече устремени и никога да не се отказваме от мечтите си, независимо колко трудно да е това понякога в родната страна. Защото често когато забравим това, за което сме копнели, губим посока и връзка със себе си...
Ето аз например се реших най-накрая да си припомня любимия френски! Излишно е да ви обяснявам колко натоварена е програмата на един лекар и как след определена възраст чуждите езици стават мисия невъзможна; не е нужно и да се вписвам в обстоятелствени пояснения колко трудна граматика има езика на Юго... но наистина чувствам, че трябва най-сетне да се наканя и отново да започвам деня с 'Bon jour!' (Добър ден!) и вечер да заспивам с 'Tout est bien qui finit bien!' (Всичко е добре, когато приключва добре!)
И тук идва моментът на вечното "НО", което възпрепятства мечтите, но пък за сметка на това придава по-сладък вкус на крайния резултат. Та, не мога да си намеря частен учител... По курсове не искам да ходя, защото от опит знам, че при мен "масовки" не работят, а и вече имайки някакво ниво, имам нужда от индивидуална подготовка.
Някой би ли ми препоръчал добър учител по френски език във Варна, който да е на разположение 1-2 пъти седмично, по час-два, и, разбира се, да взима нормални пари за това?
Благодаря предварително и обещавам да почерпя с хубаво vin de blanc притеклите се на помощ! :)
Апелът ми всички останали е да открият и преследват "до дупка" своето "ново нещо" през новата година; това, което ще ги усмихва всяка сутрин и вечер...