Смехът е нещо напълно естествено – спонтанен жест, който често се появява без предупреждение. Той е универсален език, разпознаваем във всяка култура. Но освен че ни кара да се чувстваме по-добре, смехът може да разкрие много повече за нас, отколкото предполагаме. Начинът, по който се смеем, често издава черти от характера ни, емоционалното ни състояние и дори отношението ни към света.
Някои хора се смеят силно и заразително, без притеснение кой ги чува. Други прикриват усмивката си, смеят се тихо или сдържано. Тези разлики не са случайни – те често отразяват увереността, социалността и вътрешната свобода на човека.
Силният и открит смях обикновено се свързва с екстровертност, спонтанност и позитивно отношение към живота. Сдържаният смях пък може да подсказва интровертност, предпазливост или желание за контрол над емоциите.
Хората с добре развита емоционална интелигентност често умеят да използват смеха като инструмент – за разчупване на напрежението, за сближаване или за изразяване на подкрепа. Те усещат кога е подходящо да се пошегуват и кога е по-добре да замълчат.
Обратно, неуместният смях може да издаде липса на чувствителност към емоциите на другите или затруднение в разчитането на социални сигнали.
Смехът е много повече от реакция на нещо смешно. Той е прозорец към вътрешния ни свят – към начина, по който преживяваме емоциите си и се свързваме с околните. Когато се вслушаме в смеха – своя и чуждия – можем да научим повече за характера, отколкото от хиляди думи.
