Парите не могат да направят човек щастлив, но нека все пак опитаме

Понякога си мечтая и си мисля какво ли би било, ако бях богат. Представям си, че имам достатъчно пари, за да живея охолно, не се притеснявам как ще плащам сметките си и мога да си позволя да посетя всяко едно отдалечено кътче на планетата ни...

Носи се по принцип един такъв слух сред обществото, че парите не могат да направят човек щастлив. Питам се обаче дали е така наистина или просто някой е решил да ни хвърля прах в очите с тази мисъл, за да се самозаблуждаваме? Вярно е, че ако можехме да си позволим абсолютно всяка прищявка на този свят, едва ли щяхме да оценяваме стойността на парите подобаващо. Кажете ми честно кой според вас би се зарадвал повече да посети... например Япония. Човек, на когото това е отколешно мечта и две години събира пари, за да може да си плати самолетния билет и хотела, или нечия богата дъщеря, чиито баща й е подарил едноседмична екскурзия, при условие, че самото момиче си е пожелало Мерцедес S класа за подарък? Разбира се, че първият! Къде е удоволствието, когато получаваш нещо, ако не го желаеш наистина?

И все пак аз клоня към идеята, че парите могат да направят човек щастлив стига да са ти достатъчни, за да живееш нормално, да спестяваш по някой и друг лев, както и да си угаждаш на душата периодично. Не искам да притежавам футболни отбори, да имам остров, кръстен на мое име, или да си купувам нова кола всяка година. На мен ми стигат и по-малки, оскъдни радости в живота. Просто не ми допада идеята да се лишавам от тях просто защото някой, някъде е сметнал, че не ми се полага повече, отколкото това, с което съм се родил.

Моето име е 47

Роботи, генно модифицирани тела, киборги... изобщо любопитно ми е какво още ще измислят филмовите режисьори. И като започнах с "Чапи", няма как да спра, преди да съм добавил пост по същата линия.

Името му е 47 и е истинска оживяла, макар и на киноекрана, мечта на повечето учени медици. Човек, изцяло създаден с инженерна мисъл. Неговото възпитание, обучение, съществуване е свързано с изпълнението на поставената му мисия.

Този фантастичен екшън на режисьора Александър Бах, първо, ще е интересен от научна гледна точка... точно в първите 10 минути или до 50-тата секунда на трейлъра. След това се превръща в един динамичен вихър от сцени, които ни показват как новият Агент 47 се бори срещу законите на физиката и показва модифицираната си природа.

И все пак мисля, че филмът, ще е далеч по-добър от предишните. Стискам палци!

Науката и киното, киното и науката

Възможно ли е да се създаде учещ се, съзнателен изкуствен интелект? Този въпрос вълнува и учени, и теолози. Науката отдавана може теоретично да даде отговора, от който се нуждаем, но религията и философията до известна стъпен спъват процеса на реалното му изпълнение. Или поне, доколкото на нас, обикновените хора, ни е известно.

Доколко морално е да се създава машина, която реално прогледнато има база данни, която й позволява да се учи. Доколко е възможно тя да стане част от света и да започне да реагира според нуждите на средата. Ако възпитанието й  е правилно, може ли да се разчита на оформянето на чисто човешки качества като смелост, саможертва, благородство, съвест, привързаност и обич.

Дали човек може да се прави на Създател и кой определя тънката граница между живота и смъртта? Множество сюжети, някои от които холивудски сценарии с цел висок рейтинг, ни дават стереотипна представа. Но какво ще кажете за един не толкова американски филм, колкото Южноафрикански.  Филм, който, извън екшъна, обяснява от научна и философска гледна точка този процес.

"Чапи" ("Chappie") ми грабна вниманието. Още от трейлъра става ясно, че учещият се робот Чапи се развива като дете. С правилното възпитание той може да постигне добри резултати, но съзнанието и абстрактни  понятия като дълг и оцеляване предполагат взимането на различни решения. Възможно ли е това, далеч от холивудските сценарии с предсказуем финал? Преценете сами: