Науката и киното, киното и науката

Възможно ли е да се създаде учещ се, съзнателен изкуствен интелект? Този въпрос вълнува и учени, и теолози. Науката отдавана може теоретично да даде отговора, от който се нуждаем, но религията и философията до известна стъпен спъват процеса на реалното му изпълнение. Или поне, доколкото на нас, обикновените хора, ни е известно.

Доколко морално е да се създава машина, която реално прогледнато има база данни, която й позволява да се учи. Доколко е възможно тя да стане част от света и да започне да реагира според нуждите на средата. Ако възпитанието й  е правилно, може ли да се разчита на оформянето на чисто човешки качества като смелост, саможертва, благородство, съвест, привързаност и обич.

Дали човек може да се прави на Създател и кой определя тънката граница между живота и смъртта? Множество сюжети, някои от които холивудски сценарии с цел висок рейтинг, ни дават стереотипна представа. Но какво ще кажете за един не толкова американски филм, колкото Южноафрикански.  Филм, който, извън екшъна, обяснява от научна и философска гледна точка този процес.

"Чапи" ("Chappie") ми грабна вниманието. Още от трейлъра става ясно, че учещият се робот Чапи се развива като дете. С правилното възпитание той може да постигне добри резултати, но съзнанието и абстрактни  понятия като дълг и оцеляване предполагат взимането на различни решения. Възможно ли е това, далеч от холивудските сценарии с предсказуем финал? Преценете сами: