Следя космическите мисии от години и с всяка новина усещам колко трудна става втората лунна надпревара. Миналата седмица четох за последните тестове на SpaceX със Starship и останах впечатлен – тази ракета, която трябва да транспортира хора до Луната, е колкото 15-етажна сграда и все още се разработва. Дори и след успехите в адаптирането на втората степен за многократна употреба, остава почти невъзможната задача да се гарантира безопасно кацане на Луната през 2027 г.
NASA се надява да изпрати четирима астронавти в окололунната орбита и след това да извърши пилотирано кацане, първото от 58 години насам. Но Starship не е обикновена капсула – това е огромен спускаем апарат, който трябва да изкара екипажа от окололунната орбита до повърхността, да се приземи „меко“ без атмосфера и с минимални аеродинамични помощни средства. Всеки детайл е критичен: двигатели, сгъваеми „крака“, топлинен щит и маневриране в орбита. И колкото и да следя технологиите, ми става ясно, че дори най-малкият провал може да провали мисията.
Илън Мъск говори за Лунна база и мисии към Марс, и макар мечтата му да е вдъхновяваща, тя изглежда почти нереалистична в краткосрочен план. NASA вече е политизирана и след катастрофата със совалките не се позволява голям риск за астронавтите. Затова, макар да виждаме прогрес – десетият пробен полет на Starship демонстрира повторно запалване на двигатели в орбита, маневриране и кацане на океан – кацането на Луната е изцяло ново инженерно предизвикателство.
Освен това Starship трябва да се зарежда в Космоса преди полета към Луната, като за целта се разработват още две модифицирани версии на втората степен: кораб-цистерна и орбитална бензиностанция. Те трябва да бъдат многократно използвани и да могат да кацнат безопасно – една грешка и мисията ще се провали, а експлозията ще създаде облак от опасни космически отпадъци. Да не говорим за изпаряване на втечнено гориво при пряка слънчева светлина и температурни колебания – проблем, който изисква радикални инженерни решения.
В същото време Китай също ускорява подготовката си. Тяхната ракета Long March 10 и спускаемият апарат Lanyue се тестват усилено, като целта е да кацнат на Луната преди края на десетилетието. Виждайки това, усещам състезанието не като измислен сюжет, а като истински конфликт на амбиции, технологии и срокове.
Следя всичко не просто като фен на космоса, а като човек, който обича границите на възможното. Мисията на Starship ми напомня, че да мечтаеш е лесно, но да осъществиш мечтата – това е истинското изпитание. Докато SpaceX продължава с тестовете, Китай може да забие първи флага на Луната, а ние, обикновените наблюдатели, оставаме със смесени чувства – възхищение, страх и нетърпение да видим как ще се развие състезанието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар