Септември е, няма как да остана безпристрастен към актуалната за този месец тема за училище, подрастващи, възпитание, какво да очакваме от следващото поколение, защо децата растяли лоши и пр. и пр.
Много често сме чували да казват, че „първите седем години са най-важни при възпитанието на един човек”. Това не е съвсем правилно, защото през този етап от живота си индивидът се развива предимно в семейството, и разбира се, в приятелския кръг. И семейният кръг, и приятелският представляват социални групи, съставени от личности, между които са се формирали определени взаимоотношения и социалната група влияе върху своите членове чрез взаимоотношенията вътре в нея. Следват обаче много важни дванадесет години в училище, а след това още от четири до седем и в университета евентуално, където човек продължава да възпитава у себе си интелектуални, социални и други умения.
Днес искам да насоча вниманието си върху интелектуалното и естетическо възпитание. Първото е целенасочен, организиран и ръководен процес за развитие и усъвършенстване на умствените сили и възможности на човешкия индивид. Училищното интелектуално възпитание е преднамерено и целенасочено създаване на относително контролирани условия за развитие на умствените възможности на учениците, обогатяване на техния материален опит.
Освен умствената възпитаност в процеса на обучение личността получава и естетическо възпитание. То има за цел да активизира творческите способности на индивида; да го запознае с прекрасното в неговото разнообразие; да изгради естетически критерии, вкусове и съзнание; да формира привички за претворяване на прекрасното в действителността.
В процеса на обучение средствата за естетическо възпитание са художествената литература, музиката, изобразителното изкуство, синтетичните изкуства и пр. Тук искам да подчертая факта, че повечето ученици имат пиетет именно към науките, посветени на етиката и естетиката в заобикалящия ни свят, защото те ни запознават с красивото, със стойностното и значимото, с това, което обезоръжава злото.
А сега нека за момент си представим една личност, която в процеса на обучение не е имала досег с красотата на цветовете, формите, звуковете, парковете, градините и прочее. Тя безспорно ще е осакатена емоционално, умствено и социално; не би била способна да води нормален обществен и културен живот; не би се чувствала пълноценна и завършена. Защото човек без усет към естетиката е като сляп и глух, статичен и немощен.
Накрая, макар и далеч не по значение, държа да отбележа взаимосвързаността между естетическото възпитание и интелектуалното. Например човек е неспособен да се наслади на пламенното слово на Ботев или любовната лирика на Яворов, без да може да чете, разбира, асоциира и анализира; да пее хубаво и правилно, без да познава нотите; да нарисува природен пейзаж, без да знае семантичното значение на поставената му задача; да разбере театралните постановки на „Хамлет”, „Ромео и Жулиета”, „Трамвай желание” и други, без да разбира езика, на който се играят те на сцената.
