Синдромите в политиката

Често в блога си засягам политически теми. Това е така, защото смятам, че освен здравето за индивидуалното оцеляване на човек, за да просъществува обществото ни и да се развиваме като цивилизационни единици са необходими права, които да определят ред. А редът идва от държавата.

От мнозина напоследък чувам, главно таксиметрови шофьори, които ме карат до работното ми място, когато сутрин закъснявам, че цитирам: "Ние държава нямаме". Не зная защо, но представители на тази професия, тъй като явно седим един до друг и се чудят какъв разговор да подхванат, все избират политика. Темата очевидно е болежка за цялото ни общество. Много са на тяхното мнение.

Аз не мисля, че точно държава нямаме. Имаме си и в нея живеят доста добре, онези, които се занимават с бизнес, като под бизнес слагам и политиката, тъй като според мен това си е един от най-добре развиващите се бизнеси в страната ни. Обаче управлението само по себе си като такова е сериозно засегнато от генетично заболяване. Наследствено предавано от поколение на поколение. И бих го определил като Синдром на Его. Не случайно намесвам психологията. Тя е част от всяко заболяване. А представителите на политическите ни среди в повечето случаи, използвайки медиите манипулират, за да подхранват личното си его.

Това не е въпрос на политическо оцеляване - да смажеш другия, за да го изкараш черен в очите на околните, да опетниш името на цяла гилдия или да съдиш без да имаш правото на това, само за да излезеш ти Добрия герой. Това е въпрос на тежка мозъчна дисфункция. Политическа лудост, чиито симптоми са фобии, тревожност, агресия, нелогично поведение... Лечение няма. Медицината е безсилна. Нужни са мерки от друго естество.

Четенето предпазва от болест на Алцхаймер

Романи, повести, разкази, вестник или брошури. Не спирайте да четете, да учите, да се интересувате. Това е един от най-добрите и изпитани методи, които повишават шанса ви да запазите разсъдъка си над 65 години.  Именно това е рисковата  възраст за развитие болест на Алцхаймер.

Болестта е коварна. Независимо, че протичането й е индивидуално при всеки пациент общите симптоми са неспособност за придобиване на нови спомени, трудност при припомнянето на скорошни събития. В последствие идват объркване, раздразнителност, загуба на дълготрайната памет, чести промени в настроението. Развитието на болестта като цяло е трудно прогнозимо. Диагностицирането включва провеждането на редица когнитивни тестове, мозъчен скенер и оценка на поведението.

Независимо, че причините за заболяването не са много добре изучени и в тази насока ще продължат изследванията още години напред, до установяване със сигурност и откриване на лечение за превенция, а при заболелите - облекчаване на симптомите. За пълно излекуване е рано да се мисли, тъй като при болестта на Алцхаймер се наблюдава наличие на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Лайшки казано - мозакът се променя. В зависимост от местата, където се появяват измененията се проявяват трудности при говора, дезориентация или други.

Аз съм привърженик на предположенията, че профилактика може да се осъществи с промени в досегашния начин на живот. Това включва балансирана диета, повече почивка и спокойствие, както и стимулиране на мозъка с упражнения за ума, решаване на кръстословици, логически задачи, както и много четене. По наблюдения на много от колегите ми, едни от хората, най-малко засегнати от деградативни психически изменения, които настъпват с възрастта са представители на професиите лекари, адвокати, актьори, редактори. Т.е хора, които цял живот са занимавали мозъка си с четене, запаметяване, преработка на информация. Вярвам, че наистина има резон в това, защото четенето като цяло е процес на възприемане, селектиране, разбиране, интерпретиране, подхранва въображението и спомага за абстрактното мислене.