Много ми напомни за времето, когато аз бях дете и ходих на гости при баба ми на село. Беше страхотно, ако ти се хапва нещо, отиваш в градината и късаш, без да се тревожиш за пестициди и нитрати. Активно сме помагали в отглеждането на продукцията. Така всичко ни беше дори още по-сладко. Та да се върна на възрастния господин. Стана ми интересно как живее на село с минимална пенсия, да, отглежда си хранителните продукти, но все пак има някакви разходи. Той ми сподели, че отглежда копринени буби. Аз останах доста изненадан, защото никога не бях виждал. Този мил господин ми показа своята реколта. Дори не знаех, че хората все още ги отглеждат. Оказва се, че през 90-те години България е била на първо място в Европа и 8 в Света по производство на естествена коприна. През онези години Русе е бил най-големия производител, а на всичко отгоре е успявал и да изнася 90 % от продукцията си из цял Свят. През 2010 г. обаче е отчетено нулево производство на коприна в България. Тъй като ми стана интересно от къде му е дошло на акъла на този човек да отглежда копринени буби, се разрових из Интернет и попаднах на статия, която много ме изненада. Китайски учени хранели бубите с черничеви листа, които били напръскани с воден разтвор с графен, в резултат на което бубите произвели коприна с въглеродни наноторбички. Тази коприна става с 50 % по-здрава от обикновената. Тези китайци нямат спирачки. Не знам от къде им идват тези идеи.
В момента се прави кампания за възраждането на отглеждането на копринени буби, би било хубаво, ако България отново се превърне в първенец. Това би дало препитание за много хора.
