Как да отпуснем ума си и да избягаме от стреса

Има много начини да се отпуснете след дълъг ден. Някои начини са за отпускане на ума, а други - на тялото. Въпреки това, тъй като те са тясно свързани, най-добре е да се съсредоточите върху методи, които работят за насърчаване на системното благополучие, тъй като това ще помогне да се активизират и обновят вашите енергии по наистина цялостен начин.

Днес съм ви подготвил два вида съвети за релаксация: някои по-сложни и за това за тях са необходими повече време, а други по-бързо, за да можете да ги използвате дори когато сте далеч от дома си.

Водена медитация: техниката на водена медитация се състои в слушане на аудио с релаксиращ музикален фон и глас, подсказващ какво да си визуализираме. Този глас ще насочи ума ви, за да можете да се почувствате спокойни и да изпразнете ума си от тревогите по-бързо.

Пишете: традиционното писане, с хартия и химикалка, може да бъде друг начин да се отпуснете. Отидете в тиха среда, пуснете малко мека музика и напишете какво чувствате. По този начин все едно прехвърляте притесненията на ума върху хартията, освобождавайки напрежението.

Топла баня: Прибирането вкъщи след дълъг работен ден и вземането на топъл душ (или вана) винаги е много приятно. За да се отпуснете, идеалната температура на водата е от топла до гореща, но, разбира се, не толкова, че да навреди на кожата ви. Високата температура помага за отпускане на мускулите и забавяне на ума. Това е чудесен метод и за облекчаване на главоболие, причинено от стрес и тревожност.

Топла напитка: Пиенето на топли напитки също помага да се отпуснете. Важно е обаче да не съдържа алкохол или кофеин. Естествените чайове са чудесен вариант, както и чаша мляко.

Масаж: получаването на масаж е друг начин да се отпуснете, но той трябва да се извършва от професионалист, така че да знае как да докосва мускулите по правилния начин и наистина да насърчавате релаксацията.

Култивирайте добро чувство за хумор: животът е много по-добър, когато можем да видим нещо забавно в това, което ни се случва и когато дори моменти на стрес не ни отнемат способността да гледаме на света по положителен начин. Не става въпрос да се смееш на всичко, но и в това да се усмихваш на себе си и да си позволиш да се посмееш хубави, когато ти се прииска. Усмивката е терапевтична и ни прави много по-леки.

Накъде върви човечеството?

Напоследък все по-често стават природни катаклизми, които говорят за глобални промени в климатичните условия на земята.

Не съм експерт по темата, затова не искам и няма да навлизам в подробности и статистики какви са причините. По-скоро искам да изкажа мнението си върху темата къде върви като цяло човечеството от морална гледна точка?

Аз съм от старомодния и консервативен тип хора, който, въпреки че използвам и работя с компютър и други съвременни технологии, съм повече против, отколкото за тях. За да не бъда разбран погрешно, ще се обоснова по-подробно.

Абсолютно несериозно звучи, ако някой в днешно време каже, че може да върне хода на времето и да заживее в една изцяло недигитална среда. Аз не искам да съм толкова краен, а по-скоро да изразя възмущението си от всичко, което това „развитие“ ни е взело.

Простотата. Когато човек има по-малко възможности, има по-малко съмнения, нужно е да прави по-малко избори и същевременно да не се подлага на толкова голям стрес. В миналото хората наистина са се радвали на малките неща, просто защото тогава за тях са били големи. Не е било нужно да ходят на 5 вида йога, за да имат гъвкавост и издръжливост, защото физиката им не е страдала от такъв застой. Освен това не им е било изобщо необходимо да се стараят да практикуват нашумелия „майндфулнес“ (фокусиране в настоящия момент), просто защото те са живели изцяло в него, защото от бъдещето им не се е очаквало нищо кой-знае-какво да се случи. Имали са стабилни семейства, за да имат пълноценна комуникация, а не социални мрежи и чатове. Имали са приятели, с които да се забавляват, а не емотикони, с които да изразяват настроението си. Нещата са били по-истински, дори „реалността“. Защото в момента виртуалната реалност, бизнес и комуникация са ни превзели времето и живота ни почти на 100 процента.

Пари. Преди време хората са били бедни, но им е стигал комат хляб, за да се усмихват. Сега дори да впрегнем целия си хъс и потенциал и да станем супер богати и успешни, ставаме стресирани роботи, които нямат време да се погледнат в огледалото. Или пък такива, които се снимат, за да се показват и да задоволяват  незадоволеното си его.
Та това ме кара да се запитам каква всъщност е стойността на парите.

Аз ги ценя и уважавам - в днешно време си изгубен без тях, - но в хода  на времето, паралелното сравнение е интересно. Кога хората са били наистина богати? Сега, когато имаме куп възможности за кариера и нямаме никакво време и ценностите ни са на изчезване,  или тогава, когато времената са били бедни, а уважението и признателността са били на почит?

Накъде  върви човечеството?

Аз съм оптимист и въпреки всичко вярвам, че всеки прави избора си за това как ще живее, независимо в кое време. Вярвам, че все повече хора ще предпочетат да се върнат към „човечността“ и ще преминем през нов етап към завръщане на старите ценности в новото време.

Вие какво мислите по този въпрос?

Очаквам вашите коментари.

Храни, полезни за очите

Не мога да говоря за цялото население на България, но за голяма част от населението мога да твърдя, че прекарваме твърде много време пред екрани – било то мобилни телефони или компютри. Спомням си стари статии отпреди години, които казваха, че не трябва да стоим повече от 2 часа пред компютър. Сега звучи смешно, нали?

Но това не е съвсем безвредно. Води до умора, а хронично преуморените очи могат да развият проблеми със зрението. Отделно има заболявания, които възникват с възрастта.

Можем ли да намалим това вредно действие?

Освен да намалим престоя си пред екран (което не всеки може да направи), най-малкото, което можем да сторим е да набавим на очите си нужните вещества, за да поддържаме максимално доброто им здраве.

Ето кратък списък с неща, които трябва да фигурират в седмичната ни диета, за да разполагат очите ни с всичко, от което се нуждаят, за да функционират.

Много важна съставка са Омега-3 мастните киселини. Съдържат се в рибата (особено по-мазна риба като сьомга и скумрия), в орехите и даже в зехтина. Добре е редовно да похапване орехи, да използваме зехтин в салатите си, вместо слънчогледово олио) и да ядем риба всяка седмица, по възможност повече от веднъж.

Едно подценявано, но важно вещество, за което никой не говори, е лутеинът. Съдържа се в жълтъка на яйцата. За предпочитане е да се оставят леко рохки.

Много тъмно зелени зеленчуци са богати на вещества, полезни за очите, сред които най-известното е витамин А. Към тъмнозелените зеленчуци приспадат броколите, спанакът, магданозът и брюкселското зеле.

Както знаете, морковите са полезни за очите. Малко народни мъдрости, обаче, споменават, че оранжевите и червените плодове и зеленчуци са полезни по същата причина – богатото им съдържание на каротини. Обогатете диетата си с червени чушки, моркови, цвекло, сезонни оранжеви плодове като праскови и кайсии.
Боровинките също са известни с ползата им за зрението. Това важи конкретно за сините боровинки – червените са полезни за пикочните пътища.

Дори и да нямате проблеми със зрението, ви поощрявам да увеличите количеството на тези храни в диетата си. Ползите от тези вещества не са за подценяване – нито последиците от липсата им.

Чували ли сте за вкусни и интересни салати, които съдържат 2 или повече от изброените зеленчуци?

Как онлайн пазаруването развива и разваля света

Търговията винаги е играла важна роля в отношенията между отделните райони. Много важни исторически събития – войни, съюзи, изобретения, Великите географски открития – са тясно обвързани с търговията. Онлайн пазаруването е просто последното развитие в тази област.

Но какъв ефект има върху света?

От една страна ни събира. В миналото обикновените хора са притежавали основно неща, създадени в общността, в която са живеели, а екзотичните стоки са били нещо, на което са се радвали само най-богатите личности. Днес всеки в България може да си поръча ръчно изработен часовник от Швейцарски майстор, стига да има достъп до интернет и да му се плаща за доставка. Освен необуздан материализъм, това развитие на човешките отношения ни дава също достъп до неща, от които имаме истинска нужда, но можем да си набавим само от чужбина или от други градове, например някои лекарства. Интернетът смали света по начин, по който попълването на световната карта по времето на Фернандо Магелан не е успяло, а онлайн пазаруването превърна тази близост в нещо осезаемо.

От друга страна обаче не можем да споменем за ефекта върху околната среда. Даже и хора, на които хич не им е приятна тази тема, трябва да признаят – ако изпушиш една кутия цигари в затворена стая, по едно време ще вдишваш и издишваш един и същ дим. Земната атмосфера е една наистина огромна стая, но количествата вредни изпарения, които бълваме с начина си на живот, а парниковият ефект се грижи да останат долу при нас.

Вие пазарувате ли онлайн? От чужбина или в рамките на страната?

Био ли са био продуктите от магазина?

Честно да ви кажа тези нови моди не ги разбирам. Стана модерно да си веган, да купуваш био продукти, но какво означава био продукт? Защо когато аз бях малък моята майка не ми е купувала био краве мляко, или био сьомга?

Много хора бъркат понятията натурални продукти с био продукти. За да е био един продукт трябва да мине куп изисквания, които лично според мен в България е доста трудно, като се има предвид, че почти не останаха места с чиста почва и чист въздух, където да виреят тези био продукти. Чувал съм от доста производители на зеленчуци, че злоупотребяват с названието био, например с краставиците. За да бъдат изкупени те трябвало да бъдат тънки и прави, а онези кривите и не толкова красиви никой не ги искал, въпреки че всеки, който е имал баба на село знае, че именно те са най-вкусни. Останалите криви краставици много често са успявали да "пробутват" по магазините за био продукт. Лично аз не вярвам на етикета био. За мен, био и натурално би било да отида и да си го посея аз, да го поливам, да го отглеждам и накрая като го скъсам, тогава бих заявил, че се храня с био продукти. Чувал съм много пъти по паркове как майките се хвалят, че купували за бебетата си само био продукти, но от къде са сигурни, че действително са такива? Или за щастливите кокошки? Аз не съм видял никъде да се отглеждат щастливи кокошки, освен тези в двора на село. А те повярвайте ми, няма как да дадат такава продукция, че да има и за веригите супермаркети. В днешно време БИО си е чиста доза маркетингов трик.

Та вегани, модерни хора и любители на здравословното хранене, не си мислете, че се храните особено качествено, само защото пръскате пари за думичката био на етикета. Докато не си го отгледаш сам, няма как да си сигурен, дали наистина е био.

България и коприната

Скоро се срещнах с един много интересен господин. Беше възрастен. Живее на село, близо до голям град, но няма желание да се мести. Харесва си му как се е устроил, въпреки, че вече е доста възрастен, успява да си отглежда сам хранителните продукти.

Много ми напомни за времето, когато аз бях дете и ходих на гости при баба ми на село. Беше страхотно, ако ти се хапва нещо, отиваш в градината и късаш, без да се тревожиш за пестициди и нитрати. Активно сме помагали в отглеждането на продукцията. Така всичко ни беше дори още по-сладко. Та да се върна на възрастния господин. Стана ми интересно как живее на село с минимална пенсия, да, отглежда си хранителните продукти, но все пак има някакви разходи. Той ми сподели, че отглежда копринени буби. Аз останах доста изненадан, защото никога не бях виждал. Този мил господин ми показа своята реколта. Дори не знаех, че хората все още ги отглеждат. Оказва се, че през 90-те години България е била на първо място в Европа и 8 в Света по производство на естествена коприна. През онези години Русе е бил най-големия производител, а на всичко отгоре е успявал и да изнася 90 % от продукцията си из цял Свят. През 2010 г. обаче е отчетено нулево производство на коприна в България. Тъй като ми стана интересно от къде му е дошло на акъла на този човек да отглежда копринени буби, се разрових из Интернет и попаднах на статия, която много ме изненада. Китайски учени хранели бубите с черничеви листа, които били напръскани с воден разтвор с графен, в резултат на което бубите произвели коприна с въглеродни наноторбички. Тази коприна става с 50 % по-здрава от обикновената. Тези китайци нямат спирачки. Не знам от къде им идват тези идеи.

В момента се прави кампания за възраждането на отглеждането на копринени буби, би било хубаво, ако България отново се превърне в първенец. Това би дало препитание за много хора.

Странностите на женте

Както имаше един доста популярен филм с един от любимите ми актьори, Мел Гибсън "Какво искат жените?" Все още няма отговор на този въпрос и дори един ден да има, според мен мнението ще бъде променено почти моментално.

Аз съм мъж, който е възпитан силно да уважава и почита дамите. За мен те в никакъв случай не са по-слабия пол. Смятам, че го доказват всеки ден както на работното си място, така и в ежедневието си. Неоспорим е факта, че щом са способни да дадат живот и да понесат болка и изтощение, равняващо се на изкачване на връх Ботев, няма как да кажем, че са по-слабия пол, по-нежния да, но в никакъв случай по-слаб. Свикнали сме като видим бременна жена да я третираме сякаш е болна с прекаленото си внимание. Доколкото знам това много ги изнервя. Аз също го правя, видя ли бременна жена, винаги й отстъпвам мястото си, питам я дали има нужда от помощ или нещо такова. Но всъщност жените са много по-силни отколкото изглеждат. Мои много близки приятели скоро станаха родители. Докато беше бременна, моята приятелка си ходеше на работа, изобщо не й тежеше, справяше се с всички задачи, вкъщи си чистеше, готвеше. Съпругът й постоянно я молеше да спре да работи, да не се натоварва толкова, да не се движи толкова пеша, но като всяка жена тя не му обърна особено внимание. Щом се чувства добре, защо да се залежава насила. И аз съм съгласен с нея. Щом така й харесва, защо да й налагаме ново поведение или начин на живот. Има жени, които дори посещават фитнеса. На мен това малко ми идва в повече. В стремежа си да не развалят фигурата си малко прекаляват, но аз съм мъж, не ги разбирам тези работи. Пътеката да, но по-силови упражнения биха ме притеснили сериозно. До днес. Днес попаднах на един клип на една дама, която е фитнес инструктор. Тази жена ми скри шапката. Честно казано, ако съм на мястото на мъжа й сигурно ще съм вдигнал кръвно. Тази дама през цялата си бременност не спира да тренира и под "тренира" нямам предвид да ходи по пътеката, вдигане на тежести, подскоци. Тя тотално ме отвя. За мен това е прекалено, смятам, че бременната жена трябва леко да намали темповете.

Все пак много ще ми е интересно да разбера и вашето мнение за тренировките.

Да рисуваш със смола

За съжаление не съм от хората, които имат някакви заложби в изкуството. Нито умея да пея, нито да рисувам, нито да правя скулптури. Много тъжно, но е самата истина.

Като бях малък с приятелите ми често излизахме пред блока и рисувахме или оцветявахме книжки. Ами аз бях просто трагичен. Дори не успявах да оцветя картинката без да изляза от очертанията. А това не е много приятно за едно момче, започват подигравки, но аз съм над тези неща, не ме травмирало. Имам приятел, които и до ден днешен рисува страхотно. Като бяхме малки рисуваше автомобили сякаш излезли от дъвки "Турбо". Искаше да се занимава с дизайн или архитектура, но живота го отвя в друга посока. Въпреки това, до ден днешен си рисува просто за забавление. Няма да забравя един ден беше нарисувал една кола, но тя беше много различна от "Москвич", който сме свикнали да виждаме по улиците. Тогава ми беше казал, че иска да прави нови дизайни за автомобили. Не му се получи, но пък определено му се отдаваше. Скоро се срещнахме отново и в дома му видях едни невероятни творения. 3Д изображения, които направо бяха като истински, честно ви казвам, аз като човек много далечен на изкуството онемях. Попитах го от къде се е сдобил с тези красоти, като си мислих, че е от някое от местата, които е посетил, понеже той много пътува със семейството си. Той започна да се смее и ми каза, че ги е направил сам. Не можах да повярвам. Бяха толкова реалистични, сякаш виждах живи същества. Разказа ми, че това е нов вид рисуване със смола. Аз разбира се го гледах с моя глупав поглед на невеж в тази област и тогава той реши да ми демонстрира как става това. Онемях!

Възхищавам се на хората, които умеят да създават такива красоти, жалко, че аз не мога. Все пак горд съм, че имам приятел, който е много добър и обеща, че следващото творение ще бъде за мен.