Срещали ли сте химера?

Чували сте за Химери от научно популярни филми на митологична тематика или от фентъзи кино продукции за Древна Гърция. Затова предполагам, че сте наясно, че химерата е животно с глава на лъв, опашка на дракон и тяло на коза. Други митове и легенди я описват като триглаво чудовище с лъвска, козя и змийска глава. В някои съвременни фантастични и мистични сериали е описана като същество, което може да сменя формата си.

Сигурно се питате защо ви попитах: "Срещали ли сте химера?". В митологичен смисъл - едва ли. НО...в действителност химерите са сравнително често срещани в нашето съвремие. В биологичен аспект това не са чудовища, а хора или животни, които могат да бъдат с две различни ДНК, по-простичко казано.

Човешкият химеризъм може да се появи по естествен и изкуствен начин. Първият се поражда още на ембрионално ниво, когато майката, носител на плода, всъщност е заченала близнаци. Двете оплодени яйцеклетки могат да се слеят в една (един вид единият близнак да погълне другия близнак) и да дадат двойна ДНК. Това е най-често срещаната причина. Има и други два случая на естествен химеризъм, но смятам да ги подмина, тъй като изискват доста по-сложно обяснение. Изкуственият химеризъм може да възникне в резултат на трансплантация на органи. Понякога е от жизнена необходимост организмът да приеме присадения орган и да се превърне в своеобразна химера.

Много хора-химери не знаят, че са такива, докато събитие в живота им не изиска ДНК изследване. Например установяване на бащинство. Тогава може да се окаже, че един баща, но дори и майка, не е родител на собственото си дете. При мъжа се получава, когато ДНК в кръвта не е еднакво с това в семенната течност.

Други случаи на химеризъм са глава и тяло с различна ДНК, както и отделни органи като сърце, бял или черен дроб, полови органи, коса, лице и т.н.

Малък процент от хората с хетерохромия (две различни очи) също може да са химери. Закономерност обаче не е доказана, но може хипотетично да бъде допусната.

Как да се държим с хората, които са изгубили близък човек?

Всеки има в обкръжението си човек, загубил близък. Понякога другите могат да го разберат, когато са преживели същото, но много често хората се опитват да съчувстват, но трудно успяват да общува.

Истината е, че всеки един индивид, преминал през лична трагедия, я преживява по различен начин. Вариантите са няколко:

1. Затваряне в себе си. Отказ да от хранене. Отказ от общуване.
2. Привидно спокойствие НО и цинизъм, арогантност, озлобление.
3. Постоянно желание да комуникира, да изплаче мъката си. Иска съпричастност и съжаление.

Как да се държите с тези хора?

Може би си мислете, че всеки типаж ще изисква различно поведение. Това не е така. Препоръчва се спазването на едно и също нещо и при трите типа, а именно проявата на много търпение. Ако обичате и държите този човек да остане във вашето обкръжение вие трябва да сте гъвкави и да очаквате честата промяна в настроенията. Не се карайте за прекалената им затвореност, не протестирайте и не спорете с тях. В този момент те се чувстват изоставени, самотни, нещастни, некъсметлии. Вашата задача е да им покажете, че те са достатъчно силни, за да се преборят със загубата и да продължат живота си напред. Разговаряйте с тях, без да ги съдите и да проявявате строгост. Ако те реагират грубо към вас, знайте, че не го осъзнават и в даден момент ще си дадат сметка за това. Ако се наложи, отдръпнете се за известно време, но винаги бъдете на среща при нужда.

На думи всичко звучи лесно. Когато трябва да се погрижите за изпаднал в депресия човек обаче е доста трудно, защото неговите разбъркани емоции поставят вашите на изпитание. Най-важното обаче е да запазите спокойствие и самообладание.