Каква е разликата между домашното пилешко месо и купешкото?

Колкото и органични и полезни да се пишат някои продукти от месо, това все пак не е гаранция за качество. Днес говорят масово за яйца и месо от щастливи кокошки, но "щастието" на кокошката си личи по месото, а като гледам витрините на магазините - хич не е щастливо. Едно такова розово и хубавко, но като се прибереш и го приготвиш се оказва, че не е живяло чак толкова добре.

Каква е разликата между домашните кокошки и онези "щастливите", които ни пропоръчват в магазина?

За човек, който не е живял на село и не е отглеждал кокошки, нито пък е готвел такива, разлика няма да има. Но ако сте видели и опитали веднъж, за вас нито едно купешко пиле няма да бъде същото.

Домашно отглежданите кокошки имат пространство, в което да се движат. Собствениците ги пускат из дворовете си или им предоставят достатъчно голям терен с пръст и трева, за да... ами кълват на воля. Стопаните предоставят варовик и калции за здрави яйца, купуват фуражна храна, понякога ги захранват с хляб, плодове или каквото съберат из двора. Храненето е от съществено значение. Именно то оказва влияние върху растежа. Домашната кокошка няма чак толкова розови бутове и крилца, а при варене се отделя специфична мазнина. Месото е много ароматно, плътно и след печене става сочно.

Отгледаната за месо кокошка в производствени ферми няма нито голям терен, а дори да е захранвана с варовик и фураж, тя е пропуснала много от другите неща, които стопанинът би й давал. Месото е розово, дели се лесно, при варене не е толкова ароматно и бульонът не става така питателен.  Тук умишлено изключвам всички онези ситуации, в които месото се свива или има миризма на солен разтвор. Изобщо не искам да ги мисля. Пък и при тях дори тарелката не изглежда "щастлива".

Жителите на големите градове разчитат за прехраната си на супермаркета. Но препоръчвам все пак, ако ви се отвори възможност, да намерите от някъде домашна кокошка. Сгответе и споделете резултата.

Престъпник без престъпни намерения

Психологията винаги ми е представлявала интерес. От една страна, защото човешкото мислене е наистина необятно, и второ, защото всички житейски избори, постижения, грешки и падения, щастливи мигове или заболявания - било то физически или душевни, са в резултат именно на настройката на човешката психика.

Медицината също изучава малко психология. Както и правото. За малко всъщност преди години да стана съдебен лекар, но това е дълга история. Това, което ме вълнува днес е умисълът за всяко извършено действие. Независимо дали то е за свое добро, в полза на околните или пък води крачка по крачка към престъпление. А има ли престъпник без престъпни намерения? - израз, който напоследък е доста често коментиран.

Според психолози умисълът се състои от два момента - волеви и интелектуален. На тази база  юристите, които се занимават с наказателно право, и следователите заключват, че лицето съзнава постъпката си и е извършило виновно или не някакво престъпление. Тук ще търсим и отговора на въпроса.

Първият е интелектуалният момент. Обозначава, че лицето предвижда обществените последици от извършването и е наясно с общественоопасния характерна на деянието си. Вторият, волевият момент, отразява отношението към постъпката - дали са осъзнати последиците от действията, или не.

Съчетанието между двете оформя цялостната психологическа картина. Престъпникът може да е действал умишлено. Тогава са налични и интелектуалният момент, и волевият - лицето е нясно с действията си, желае да постигне целите и последиците от тях. Непряк (още наричан евентуален) умисъл пък има, когато лицето е приемало, че евентуално могат действията му да доведат до някакви последици, но е следвал идеята за тях като е мислел, че евентуално ситуацията може да се развие и по друг начин.

Човешкото съзнание и мислене е необятно, затова юристите и психолозите са премислили и други видове умисъл, които само ще спомена - неопределен, условен, алтернативен... Умът измерва варианти, възможности, вероятности - както искате ги наречете. Затова и не можем да съдим хората просто така. Понякога нещата се случват независимо от нас. Понякога фактите могат да говорят, че някой е престъпник, но психолозите да заключат, че той няма и никога не е мислел, че е можел да причини вреда. Напротив дори се е опитвал всячески да предотварти престъплението.

Така че, да, за съжаление може да има престъпник без престъпни намерения, но законът да заяви вина.

Разликата между болест и синдром

Забелязал съм, че много често хората не правят разлика между използването на думите "болест" и "синдрим" и общо взето си говорят наизуст. Вярно е, че това не е нещо, което използваме често в ежедневието си, но когато сме сред други хора и искаме да блеснем с някаква информация, говорим каквото ни помогне, мислейки, че другите не разбират. Така една позната искаше да демонстрира пред компанията ни особен интелект, но направи редица грешки. Никой не забеляза, но на мен ми бе изключително смешно. Лошото обаче е, че аз не реагирах по никакъв начин, за да не я изложа, точно когато искаше да се покаже, но утре или друг ден ще попадне в някоя компания и някой разбиращ за какво става въпрос може да я засрами.

Едно от нещата, за които така наперените хора обичат да разговарят, щом стане дума за здравеопазване, е да назовават различни болести и синдроми, че да шашнат слушателите си. Слагат име след име - едно към гьоторе, без реално да съзнават, че говорят за много различни неща. Нека хвърля малко светлина върху въпроса. Преди повечето състояния с неизяснени причинители са били наричани синдроми. След като причинителят се изясни става ясно какво е заболяването като цяло. Затова днес след всички онези завъртени имена им слагаме отпред думичката "болест" - болест на Крон, болест на Бехтеров, на Ходжкин и други. Знае се причинителят, знае се какво да се очаква като развитие от пациента.

Тези неща обаче не могат да се прочетат в интернет. Има информация, която е недостъпна за мнозина. За жалост няма и часове по здравна помощ в училищата, които да дадат на учениците поне обща информация и да подобрят здравната им култура. Резултатът е доста голямо здравна неграмотност сред по-голямата част от хората. Четенето по форуми и сайтове също влошава положението, тъй като там пишат - още по-лошо - неразбиращи със самочувствие на разбирачи. В следствие се създава негативно отношение към лекарите, тъй като интернет споделянето подбива имиджа им и посява съмнение в способностите им. И за какво е 6 години учене и още 4 следване - за да напише някой без изобщо да е отварял учебник по медицина някакъв си коментар във форум и да настрои хората... тц, тц.

Българи подготвят анимация в стил "Самурай Джак"

Дори и най-ангажираният човек е чувал за анимирания филм "Самурай Джак", излъчван по Картун Нетуърк. Стилът на илюстратора  Eyvind Early, създател на редица филмчета на Дисни, сред които и "Спящата красавица", е вдъхновител за мнозина. Затова и проектът за бъдещата българска продукция напомня изключително много анимацията за смелия самурай.

Едва вчера научих, че екип млади хора се е заел с подготовката на роден анимиран сериал със заглавието "Златната ябълка", и бързам да споделя. Сюжетът е фолклорен, с фентъзи елементи, както и визията на героите. Но проблемите, които засяга ще са съвсем съвременни. Това обявяват в сайта си създателите. Още за историята, героите, екипа, музиката и всякаква друга информация можете да намерите ТУК.

Тази страхотна инициатива е в етап предпродукция. Освен това се оглежда и за инвеститори, които биха могли да помогнат по-скорошното й реализиране. Затова никак не е чудно, че до момента е подготвен само тиизър, който ви предлагам да видите.

Може аз да съм сравнително зрял човек, но с удоволствие бих гледал подобен анимиран сериал, знаейки само, че е родно производство. Надявам се български телевизии вече да са забелязали проекта и вместо да инвестират в глупави филми с драматични сюжети и да харчат пари за турски сериали, да вземат под крилото си нещо стойностно и красиво.