При стрес - оцвети си книжка

При напрегнато ежедневие и работа, изпълнена със стрес, има нов вид терапия - Арт-терапия. Тя се изразява в предлагането на средство, което да пренастрои концентрацията ви към нещо красиво. Съсредоточавате се в моторна, механична дейност. Съсредоточавате се в малки детайли, на тишина и... започвате бавно да оцветявате.

Като антистрес терапия познаваме музикотерапия, шоколадотерапия, ходене на масаж, физическо натоварване за изхвърляне на излишната енергия, но никога не сме мислили за книжки за оцветяване за възрастни.

Ето, че те вече са факт в цяла Европа и Северна Америка. Книжките за оцветяване са специално създадени с цел да намалят напрежението - с кръгови дизайни, множество малки детайли в концентрични форми. Много често към самия комплект са включени подходящи флумастери в ярки цветове.

Защо оцветяването ще помогне на възрастните?

Идеята на антистрес терапиите е отделянето на лошите мисли за личните притеснения на страна. Както казваме, "Остави работата си пред входната врата" или "Не носи грижите си у дома", така можем да кажем, че човек трябва да потиска лошите мисли, когато е с любимте си хора, тъй като им придава от напрежението си, предизвиква негативна атмосфера в дома, което отприщва скандали и води до неприятни последици. Оцветяването концентрира и изцяло превзема съзнанието като го фокусира в определна дейност и не му позволява да мисли за притесненията. Това си е типична техника за релаксация. А резултатът е нещо красиво, което излиза изпод пръстите, благодарение на много цветно въображение.

Ако и вие се чувствате несигурни и нестабилни, заради завладяващите ви емоции на работното място или у дома, нищо не ви пречи да опитате. Това няма да ви инфантилизира, а напротив - ще ви издигне като зрели и модерни хора, които взимат мерки, за да се справят с напрежението и да са по-способни, внимателни и идейни в делата си навън и вътре в семейството си.

Бежанци и икономически емигранти ще променят облика на Европа

Няма как да остана пасивен към нованата, която обикаля света. Значимостта й е толкова голяма, че този момент ще влезе в историята на света, а 2015 ще се запомни като година, в която се промени облика на населението в Ервопа и разклати устоите на Европейския съюз.

Проблемът с войната в Сирия накара много бежанци да потърсят мирни територии, където могат да разчитат на сигурност за семействата си. Военните действия обаче се оказаха повод за много други азиатски и северноафрикански жители да пожелаят по-добър живот на Запад. Това не са бежанци, бягащи от грозното лице на войната. Това са икономически емигранти, които са се насочили към страни с по-добра социална политика. Издава ги удобната загуба на паспорта и личните документи и твърдението, че са сирийци. Простата математика ни кара да прозрем, че няма как половината държава да се изнесе.

Големият проблем, който назрява на Запад, е невъзможността икономиката на по-развитите страни да се справи с толкова много нахлуващи хора на териториите им, търсещи работа и подслон. Затова и Македония, залята от вълната бежанци и емигранти, изрази притесненията си, че може да бъде икономически, но и етнически застрашена. Все пак това е една доста малка държава. Но дори Франция, Германия и Великобритания се страхуват от това рязко увеличаване на етническите групи на териториите си. Още по-назряващи са притесненията в случая, че това може да доведе до религиозни конфликти из цяла Европа. Нека не забравяме, че в своята духовна същност прииждащите от Близкия Изток маси са сунити, както и други мюсюлмански групи като шиити и алауити.

Докъде ще доведе всикчо това, тепърва предстои да видим.

Какво е дисморфофобията?

Дисморфофобията е психическо заболяване, при което пациента умишлено избягва огледала, тъй като смята, че част от тялото му е уродлива, или меко казано - грозна, без заобикалящите го хора да мислят така. Той полага неимоверни усилия за подобряването й като е готов да се подложи на различни козметични процедури за подобряване на вида си, понякога дори с неоправдан риск за живота.

Дисморфофобията не е характерна за тинейджърите, които се вманиачават по носа, краката, мускулите на лицето или гърдите при момичетата. Да, заболяването може да води началото си от тези години, но няма общо с прищявките на младите да изглеждат по-добре като следват барби или кен модел. Когато си диагностициран с това психично заболяване, имаш ужасяващото усещане, че не си харесван от околните и те умишлено те избягват. Пациентът е крайно чувствителен към реакциите на обкръжението му и има крайно ниско самочувствие. Склонен е към нехарактерно поведение, изпада в депресивни състояния и в нередки случаи обмисля самоубийство, защото не може да преживее вида си.

Типичен случай на дисморфофология е жена, която не харесва бюста си. Тя прави пластична операция, с която го увеличава, но след време получава възпаление от неправилно поставени импланти. Когато новият лекар, когото посещава, й казва, че трябва да махне имплантите, защото предписаните й медикаменти не действат, тя първоначално отказва. След поредица от усложнения се съгласява на операция, но изпада в депресия в момента, в който попада в болница. След няколко седмици, жената е с нормалния си размер гърди, повлияна от медикаментите, но обмисляща ново увеличаване на бюста, осъзнавайки, че това може да й коства повторно възпаление и риск за живота.