Напоследък все по-често стават природни катаклизми, които говорят за глобални промени в климатичните условия на земята.
Не съм експерт по темата, затова не искам и няма да навлизам в подробности и статистики какви са причините. По-скоро искам да изкажа мнението си върху темата къде върви като цяло човечеството от морална гледна точка?
Аз съм от старомодния и консервативен тип хора, който, въпреки че използвам и работя с компютър и други съвременни технологии, съм повече против, отколкото за тях. За да не бъда разбран погрешно, ще се обоснова по-подробно.
Абсолютно несериозно звучи, ако някой в днешно време каже, че може да върне хода на времето и да заживее в една изцяло недигитална среда. Аз не искам да съм толкова краен, а по-скоро да изразя възмущението си от всичко, което това „развитие“ ни е взело.
Простотата. Когато човек има по-малко възможности, има по-малко съмнения, нужно е да прави по-малко избори и същевременно да не се подлага на толкова голям стрес. В миналото хората наистина са се радвали на малките неща, просто защото тогава за тях са били големи. Не е било нужно да ходят на 5 вида йога, за да имат гъвкавост и издръжливост, защото физиката им не е страдала от такъв застой. Освен това не им е било изобщо необходимо да се стараят да практикуват нашумелия „майндфулнес“ (фокусиране в настоящия момент), просто защото те са живели изцяло в него, защото от бъдещето им не се е очаквало нищо кой-знае-какво да се случи. Имали са стабилни семейства, за да имат пълноценна комуникация, а не социални мрежи и чатове. Имали са приятели, с които да се забавляват, а не емотикони, с които да изразяват настроението си. Нещата са били по-истински, дори „реалността“. Защото в момента виртуалната реалност, бизнес и комуникация са ни превзели времето и живота ни почти на 100 процента.
Пари. Преди време хората са били бедни, но им е стигал комат хляб, за да се усмихват. Сега дори да впрегнем целия си хъс и потенциал и да станем супер богати и успешни, ставаме стресирани роботи, които нямат време да се погледнат в огледалото. Или пък такива, които се снимат, за да се показват и да задоволяват незадоволеното си его.
Та това ме кара да се запитам каква всъщност е стойността на парите.
Аз ги ценя и уважавам - в днешно време си изгубен без тях, - но в хода на времето, паралелното сравнение е интересно. Кога хората са били наистина богати? Сега, когато имаме куп възможности за кариера и нямаме никакво време и ценностите ни са на изчезване, или тогава, когато времената са били бедни, а уважението и признателността са били на почит?
Накъде върви човечеството?
Аз съм оптимист и въпреки всичко вярвам, че всеки прави избора си за това как ще живее, независимо в кое време. Вярвам, че все повече хора ще предпочетат да се върнат към „човечността“ и ще преминем през нов етап към завръщане на старите ценности в новото време.
Вие какво мислите по този въпрос?
Очаквам вашите коментари.
