На преглед или не съвсем

Има няколко типа хора, които посещават кабинета на лекаря. Хипохондриците. Само някой да каже, че нещо го боли и тях ги заболява. Започват да си въобразяват, че ги нападат различни болести и тичат за щяло и нещяло на доктор. Оплакват се, че не са се излекували и ходят на двама, трима, четирима различни специалисти в една област само и само да съберат мнения. Най-често накрая се оставят в ръцете на някой шаман, просто защото им казва онова, което копнеят да чуят.

Прилежните са втори. Само да ги засърби и веднага посещават семейния лекар. Записват си всикчо и много се страхуват да не сбъркат. Пият лекарствата си по часовник и не пропускат профилактичен преглед. Те са донякъде досадни защото задават всевъзможни въпроси и за най-малкото нещо, но иначе са много изпълнителни.

На трето място поставям Напористите. Тези хора отиват на преглед, предварително прочели всичко открито в мрежата, поставили са си сами диагноза и гледат доктора в устата, като дори се осмеляват да направляват действията му. Ако произнесе друга диагноза са готови да спорят, защото вече знаят от някъде нещо по въпроса и изтъкват аргументи, които дори не разбират. Те са агресивни, склонни да се скарат, ако някой ги предреди на опашката и са с много високо самочувствие.

Последни маркирам Стоиците. Те нямат никаква вяра в медицината. Търпят, докато положението стане непоносимо. През това време посещават лечители, подлагат се на билкотерапия, хомеопатия, акупунктура и каквото могат да открият, че уж помага. Четат форуми и вярват на алтернативните методи за лечение. Лесно се доверяват на чуждото мнение без да имат реална представа за научната страна на заболяването си.

Вие към кой тип спадате? А може би имате чертите на два или повече. Който и да сте не забравяйте, че науката за човешкото тяло се изучава с години. Учени са посветили живота си на изследвания и все още търсят отговорите на много въпроси относно причинителите на различни заболявания. Това е сложна материя, към която не трябва да се подхожда нито лекомислено, нито пресилено.

Светльо Кантарджиев: „Биограф‟ е за интелигентни хора

Като мъж модните списания са ми чужди, а към клюките не само, че ме е срам да посегна, но и се чувствам нелепо само като си помисля да ги чета, защото ако има нещо, което един мъж мрази, то това са жълтините, светските слухове и поводите за евтина сензация. Именно затова и избягвам да купувам  подобни издания. Но и по друга причина – те на нищо не могат да ме научат.

Да, ключовата дума тук е точно „учене”. Не си мислете, че като студент съм бил прекалено ограничаван от специалността си или пък съм бил чак толкова ученолюбив, но съм от този тип, че ако нещо не ми дава някакво познание, поука, смислен текст, ако не ми носи някакви интелектуални дивиденти, то просто не заслужава вниманието ми.

Така станах любител на „Нешънъл Джеографик‟, но само с полезни факти и наука не се живее. Трябва да бъдеш и малко привлечен към социалната страна на обществото, в което се развиваш. Открих списание „Биограф‟ някъде през пролетта, когато прочетох за чудесното му представяне от маркетинг директора му Светльо Кантарджиев. Познавах г-н Кантарджиев от медиите като колекционер, защитник на културните ценности, учредител на фондация Мизия, и управител на издателство „Ню Медия Груп‟ с прекрасните класически детски приказки. Сега разбирам, че освен да се занимава с градивна творческа дейност се грижи и за популяризацията на може би най-доброто обществено списание, което пише за известните личности по света и у нас, но не по онзи жълт начин, а с художественост, обществен ангажимент и библиографска прецизност. Културните лица на България най-сетне имат трибуна да разкажат малко повече за себе си – да споделят мисли, драми, кошмари, радости... по един непринуден и неизкривен от политиката на някое жълто издание начин.

Нужно е само да го разтвориш и веднага ще разбереш защо Светльо Кантарджвие го нарича списание за интелигентна аудитория. Оттам не ще се видят червени заглави, вулгарни епитети и опростачено говорене. Всичко е написано така че, да направи читателя съпричастен и най-вече – така че да не ограничава читателската аудитория до мъжка или дамска. Нещо, което трябва да бъде оценено по своето значение и да се признае като принос на Светльо Кантарджиев.

Жените са песимистите във връзката

Наблюденията ми по въпросите за обвързването са отдавнашни. Включват както по-младите, така и колежки на по-зряла възраст - 29-32 години. Не е никак странно, че има представителки на моята професия, които са все още необвързани. С напрегнатото ежедневие като нашето рядко ни остава изобщо свободно време, та какво остава за сериозна връзка.

Това е една от причините жените в повечето случаи да встъпват във връзка с песимистични нагласи. След първото несъответствие започват да си мислят "ще се разделяме или няма да се разделяме", което внася напрежение във взаимоотношенията.

За по-зрелите жени е разбираемо, в следствие от стреса в ежедневието, различните приоритети и изградените навици, както и носенето на багажа на миналото от несполучливи връзки, да подхождат с неверие, страх и съмнение към малката радост в любовно отношение. Но по-младите не ги разбирам.

Мои познати с пораснали дъщери споделят за честата смяна на настроенията им. На едно празнично събиране като попитах 18-годишната щерка на колегата "Как върви с гаджето й?'" тя направо ми отговори, че сигурно ще се разделят. Когато продължих разпита със "Защо?", тя ми каза, че така ставало с всички.

Ако влезеш в отношения с нагласата, че ще се разделяте, то непременно се случва, си мисля. Песимизмът не е помощник в любовта. Да си намериш половинка означава да имаш другар в забавленията, в ежедневието, в споделянето и всичко, което произтича. В една връзка няма място за очаквания и нагласи. Нещата просто се случват.

Това важи както цяло за жените. Ние мъжете много много не му мислим. Може би за това и по-лесно преодоляваме разделите.

Честит Никулден!

Днес е любимият ми празник. Любим в кавички и не съвсем. На сериозно харесвам Никулден, тъй като имам много приятели, носещи хубавото име Никола, Николай, пък и съм почитател на добре приготвените рибни ястия. Но ще ви призная, че откакто започнах да практикувам професията си не съм хапвал шаран. Избирам лесна за приготвяне и главно риба с възможно най-малко кости.

Първите години, кото млад специалист ме избираха да давам дежурства все по празниците. На Никулден се нагледах на пациенти пред спешния УНГ кабинет със заседнали костици.

Хапвайте внимателно, хора! Това не е нещо, което не можете да видите, ако си гледате в чинията. А ако пийвате повечко поне приготвяйте храната си с филета без опасните гърлозастрашаващи харпуни ;)

Весел празник на всички моряци, именници и празнуващите покрай тях!