В предния си блог се вдъхнових да сравня живота с играта на футбол. Споделих с вас личните си мисли и впечатления. За мое голямо удоволствие темата явно ви е харесала, затова реших да я продължа и днес.
Предишния си текст завърших с идеята, че не всеки път може да бъдем победители – и в живота, и на терена. Защото това, което е щастие за едни, е нещастие за други.
Но както вече стана ясно, всеки ден, а и всеки сезон, е нов шанс и възможностите са равни. Така че, надежда за успех и победа винаги има. Затова е важно да извлечем максимума от всяка ситуация. Тези, които работят усилено върху себе си и се възползват от шансовете си, могат да стигнат дo върха, въпреки наличието или липсата на средства.
И за футбола, и в живота важи правилото, че не винаги побеждава по-добрият или този, който заслужава заради спортсменство например. Да, животът не е честен. Тези, които работят по -усилено, не е задължително да получават по-добри оценки или по-висока заплата. А тези, които се хранят здравословно и спортуват редовно, не са застраховани от контузия или болест.
Всички сме чували, че споделената тъга е вече наполовина тъга, а споделената радост е удвоена радост. Хората се нуждаем един от друг, защото сме социални същества. От една страна се нуждаем от сътрудничество с другите и винаги ни е било приятно да се състезаваме. В екип създаваме неща, които не бихме могли да направим сами.
Дори най-добрият футболист не може да спечели мач без съотборник. Освен това футболното игрище отразява и управлението на работата на съвременното ни общество. За да проработи общата картина, всеки трябва да изпълнява конкретни задачи и да прави нещата, които съответстват на неговото образование и таланти. Точно както банковият служител не трябва да работи в операционната, а шофьорът на автобуса като фризьор.
А вие какво мислите по темата? Може ли да научим още за живота от футболното игрище?
