Двете страни на една монета: Израел и Русия

 

Често се замислям колко странен е светът и колко парадоксално прилича понякога на огледало. На пръв поглед Израел и Русия нямат почти нищо общо – едната е малка страна на ръба на Близкия изток, другата е огромна империя, простираща се от Европа до Далечния изток. Но колкото повече наблюдавам, толкова повече ми се струва, че те са две страни на една и съща монета.

И двете страни действат от позицията на постоянна заплаха. Русия, с огромната си история на империи, революции и загуби, винаги е изглеждала като държава, която трябва да демонстрира сила, за да оцелее. Израел пък, създаден върху паметта и травмите на своя народ, носи тежестта на Холокоста и хилядолетните гонения. И в двата случая решенията на тези държави често са мотивирани от дълбок исторически страх и усещане за непрекъсната опасност.

В Русия виждаме амбицията да се диктуват правилата на геополитическата сцена, да се защитава влияние и престиж, независимо от цената. В Израел пък виждаме изключителна решителност и стратегическа хитрост – също безкомпромисна, но в миниатюрен мащаб. Интересно е, че и двете страни често оправдават действията си с чувство за историческа мисия. Русия разчита на имперската и съветската си история, Израел – на идеята за национален дом, оцелял въпреки травмите на своя народ.

И двете държави умело използват страха и сигурността като политически инструмент. Те създават усещането за криза, мобилизират обществото и понякога извършват действия, които външният свят може да възприеме като крайни или безкомпромисни. Израел с постоянната си готовност да защитава територията и населението си, Русия със своите военни кампании и геополитически маневри – в и двата случая личи една логика: оцеляването и силата са оправдани сами по себе си.

Освен това, и двете държави са обременени от миналото и от травми, които оформят националната психология. Израел носи спомените на хилядолетия гонения, Русия – болката от революции, войни и загуба на глобална доминация. Това влияе на начина, по който вземат решения: често не само рационално, а и емоционално, подчинено на усещането за историческа несправедливост и необходимостта да се докаже сила.

Когато задълбаеш, осъзнаваш, че Израел и Русия, макар и различни по размер и география, имат поразително сходни черти: решителни, стратегически, безмилостни и обременени от историята. Те ни показват как държавите, както хората, могат да бъдат водени едновременно от страх, амбиция и усещане за историческа мисия. В този смисъл, Израел и Русия са наистина две страни на една и съща монета – различни лица, но една и съща сложна, сурова същност.

България и коприната

Скоро се срещнах с един много интересен господин. Беше възрастен. Живее на село, близо до голям град, но няма желание да се мести. Харесва си му как се е устроил, въпреки, че вече е доста възрастен, успява да си отглежда сам хранителните продукти.

Много ми напомни за времето, когато аз бях дете и ходих на гости при баба ми на село. Беше страхотно, ако ти се хапва нещо, отиваш в градината и късаш, без да се тревожиш за пестициди и нитрати. Активно сме помагали в отглеждането на продукцията. Така всичко ни беше дори още по-сладко. Та да се върна на възрастния господин. Стана ми интересно как живее на село с минимална пенсия, да, отглежда си хранителните продукти, но все пак има някакви разходи. Той ми сподели, че отглежда копринени буби. Аз останах доста изненадан, защото никога не бях виждал. Този мил господин ми показа своята реколта. Дори не знаех, че хората все още ги отглеждат. Оказва се, че през 90-те години България е била на първо място в Европа и 8 в Света по производство на естествена коприна. През онези години Русе е бил най-големия производител, а на всичко отгоре е успявал и да изнася 90 % от продукцията си из цял Свят. През 2010 г. обаче е отчетено нулево производство на коприна в България. Тъй като ми стана интересно от къде му е дошло на акъла на този човек да отглежда копринени буби, се разрових из Интернет и попаднах на статия, която много ме изненада. Китайски учени хранели бубите с черничеви листа, които били напръскани с воден разтвор с графен, в резултат на което бубите произвели коприна с въглеродни наноторбички. Тази коприна става с 50 % по-здрава от обикновената. Тези китайци нямат спирачки. Не знам от къде им идват тези идеи.

В момента се прави кампания за възраждането на отглеждането на копринени буби, би било хубаво, ако България отново се превърне в първенец. Това би дало препитание за много хора.

Бежанци и икономически емигранти ще променят облика на Европа

Няма как да остана пасивен към нованата, която обикаля света. Значимостта й е толкова голяма, че този момент ще влезе в историята на света, а 2015 ще се запомни като година, в която се промени облика на населението в Ервопа и разклати устоите на Европейския съюз.

Проблемът с войната в Сирия накара много бежанци да потърсят мирни територии, където могат да разчитат на сигурност за семействата си. Военните действия обаче се оказаха повод за много други азиатски и северноафрикански жители да пожелаят по-добър живот на Запад. Това не са бежанци, бягащи от грозното лице на войната. Това са икономически емигранти, които са се насочили към страни с по-добра социална политика. Издава ги удобната загуба на паспорта и личните документи и твърдението, че са сирийци. Простата математика ни кара да прозрем, че няма как половината държава да се изнесе.

Големият проблем, който назрява на Запад, е невъзможността икономиката на по-развитите страни да се справи с толкова много нахлуващи хора на териториите им, търсещи работа и подслон. Затова и Македония, залята от вълната бежанци и емигранти, изрази притесненията си, че може да бъде икономически, но и етнически застрашена. Все пак това е една доста малка държава. Но дори Франция, Германия и Великобритания се страхуват от това рязко увеличаване на етническите групи на териториите си. Още по-назряващи са притесненията в случая, че това може да доведе до религиозни конфликти из цяла Европа. Нека не забравяме, че в своята духовна същност прииждащите от Близкия Изток маси са сунити, както и други мюсюлмански групи като шиити и алауити.

Докъде ще доведе всикчо това, тепърва предстои да видим.