Денят на поезията със стиховете на Васил Лазаров

 

За да създаваш поезия, е нужно определено състояние на духа. Смятам, че поетите са особено сензитивни хора и винаги усещат злободневните проблеми на нашето време, като ги предават на читателите чрез своите преживявания, мисли и чувства. Така се раждат стихове, произлизащи от самото сърце, създаващи красота и емоция от думи. 

Питали ли сте се някога дали ни е нужна поезия? Изгревът си е изгрев и без да бъде описан в поема, а и защо да го правим като може да го снимаме и качим в Instagram? Но, как да снимаме душата или вярата в Бога? Може само да ги почувстваме, особено в творчеството на поети като Васил Лазаров. Неслучайно избрах Световния ден на поезията, за да ви запозная с неговата личност и въздействаща мерена реч.

Васил Лазаров е родом от Самоков. Той е автор на стихосбирката „Песента на кондора“, но също има издадени сборник с есета на християнска тематика и три романа. Председател е на Сдружение на писателите – Самоков и е член на Сдружение на писателите в Пазарджик. През 2018-а Лазаров е отличен за стихотворението си „Художникът, който рисуваше вятъра“, с което участва в конкурс за поезия.  

Няма да отделям внимание на отделни негови стихотворения, а ще споделя впечатления от цялостното въздействие на поезията му. B стиховете, които създава, авторът непринудено и откровено споделя всичко, което го е впечатлило, зарадвало и дори наранило. Достатъчно е да прочетем няколко стиха, за да разберем, че той приема поезията за нещо лично и сакрално. 

Чрез спомените, които излива върху белия лист, Лазаров се връща отново в младостта си, преживявайки и правейки съпричастни читателите към веселието и безгрижието, които са изпълвали дните му. Авторът не остава безразличен и към съдбата на по-възрастните хора. С много искрена болка, той рисува безмълвната горчивина, която изпълва човек към залеза на житейския му път. 

Прелиствайки страниците на стихосбирката „Песента на кондора“ на Веселин Лазаров, постепенно се пренасяме в света на символизма, романтизма и магическия реализъм. Така си отговаряме на въпроса защо имаме нужда от поезия и от творци като него.