Индустрията у нас

Много политици положиха сериозни усилия да унищожат индустрията у нас по всевъзможни начини - приватизации, данъци, бюрокрация. За щастие, тя все пак възкръсваше след всяко свое убийство. И макар да не си личи чак толкова, в момента в България има индустрия и тя работи добре, въпросът е само да успява да извоюва за в бъдеще своите победи над държавата и политиците-лобисти, които толерират едни и смазват други по различните браншове.

Има много фирми от малкия и средния бизнес, които реално са гръбнака на икономиката, и те трябва да се подкрепят или поне да не се блокира развитието им с всевъзможни утежнения и проверки, докато мастодонти като големите винпроми, например, работят с политически протекции.

Пиша всичко това заради един разговор, който проведох на по чашка скоро с мой приятел за състоянието на промишлеността и бизнес климата у нас. Той е собственик на малко производство в покрайнините на малък, провинциален град и е човек, който ежедневно се скъсва от работа и нерви, за да поддържа и развива този си бизнес и да поддържа работните места на около 50 души. Та той ми разказа как кандидатствал по европроект, включващ ремонт на цеха му, нови портални и индустриални врати, разширяване и оптимизиране на производството му. Открил страхотни партньори в лицето на Secdoor, които изработили и монтирали новите врати, накрая обаче се оказало, че поради бюрократични спънки, и то такива на наша територия, помощта от Европа няма да му бъде отпусната... Вината, естествено, не била негова, но въпреки жалбите му, случаят не бил разрешен в негова полза.

За съжаление, подобни случаи има много у нас. Кой ли политик не се е хвалил с европарите, които е усвоил. Истината обаче е, че те много често не стигат до онези, на които наистина биха послужили и го заслужават.

Бавачка ли?

Здравейте, приятели!
Днешната тема е иzключително неприятна, но част от заобикалящия ни свят. Става въпрос за насилието над деца, нечовешко, брутално, жестоко.
Съвсем наскоро попаднах на клип в Youtube, заснет с помощта на малки устройства за видеонаблюдение. Действието, доколкото разбирам, се развива в САЩ, където родители имали съмнения, че бебето им е малтретирано от бавачката. Така решили да монтират скрити камери и какво да видят... Детегледачката налага с все сила невръстното пеленаче, защото, забележете, то плаче и й пречи да гледа телевизия.

В какво общество на агресия и липса на ценности живеем, щом хората изкарват комплексите си, проблемите, нервите и Бог знае какво върху едно бебе? Най-смущаващото е, че след извършена проверка било установено, че жената е в отлично здраве, без психически разстройства или отклонения, а майката споделя, че изборът й е бил направен след внимателна селекция и солидни препоръки от бивши работодатели.
Ето защо видеонаблюдението трябва да бъде задължително както за редица обществени институции, така и за частни домове, до които достъп имат външни лица. Ако камерата не беше уловила жестокостта на бавачката, какво ли още трябваше да понесе пеленачето, ако изобщо е в състояние да го понесе?!
Най-шокиращото в случая е, че в социалната мрежа за споделяне има редица клипчета с подобно съдържание, което навява на мисълта, че подобни случаи не са изключение, а част от зловеща тенденция, чието развитие не искам и да си представям...

A book about the Russian Group Alpha – part of Spetsnaz

Hello, my dear friends! Today I’d like to tell you about a book that was recently published on the Bulgarian market, it is called “Spetsnaz Alpha – My destiny”. Written by general Genadiy Zaytsev – former leader of the antiterrorist group – Alpha, within the Russian special forces (Spetsnaz), the book is a memorial one and tells the stories of the actions undertaken by Zaytsev and his team, that he lead for more than 14 years.
If you are a fan of such stories of intelligence, war tricks and antiterrorism, this book is for you. I found it on the Bulgarian market, published by Svetlyo Kantardjiev and New Media Group, but I’m sure soon it is going to be translated and sold in the Western countries too, because it is a bestseller in Russia.

I’ve read such books like “Spetsnaz Alpha – My destiny”, but this one is unique, because it tells the story from the first hand, it speaks frankly, and you can get to touch the Russian war techniques, strategies and tactics from the time very transparently, which is precious. The inside information is totally worth it! Happily, the author or the editor of the book has taken care for the stories and they sound very interesting and easy to imagine.
All in all this book is a must for everyone interested in the subjects it touches. Genadiy Zaytsev, by the way, was a really huge leader and a very strong person, and you would not be disappointed by his personality also.

За вегетарианството от месоядец

 Ще го кажа кратко, точно и ясно, не ги разбирам вегетарианците! Ама повече и от висша математика не ги проумявам грам! Как успяват да се наядат без мръвка, а да не говорим за веганите, които отричат изцяло продуктите с животински произход.
Разбира се, всеки има право на избор: ако така се чувстваш добре и във форма, естествено, че ще го правиш. Доколкото съм запознат, Анджелина Джоли и Меган Фокс са вегани, така че очевидно подобен режим влияе благотворно и върху външния вид.
Това, което не ми харесва в цялата история, са истеричните призиви на някои, отказали се от месните продукти. Те обвиняват нас, месоядците, в жестокост и каниблизъм. Аз да съм тръгнал да ви наричам флороубийци, които опустошават растителността на планетата, следователно виновни за влошаване качеството на въздуха и глобалното затопляне?
Всичко е въпрос на гледна точка. Но когато твоята не съвпада с отсрещната, не я натрапвай, както аз не бих ти сложил свинска сочна пържола за вечеря, ако те поканя на гост. :)
Нищо лично, със здраве и до следващия път!

Лятно

Въпреки че днес се изсипва стабилен дъжд над цялата страна, няма как да не ми е лятно. Последните дни слънцето направо си плаче за море. Топло, жарко и неуморно, то непрестанно и настойчиво припомня, че няма по-хубава почивка от плаж, пясък, мирис на водорасли и нежно плицикане на вълни.

Ето защо още отсега резервирахме хотел за лятната ваканция. Спряхме се на варненския курорт Св. св. Константин и Елена, много спокойно и приятно местенце за отдих, а водата смея да твърдя, че е сред най-чистите по нашето Черноморие - няма щипалки, няма водорасли на килограм, няма мазут - приказка! Освен това липсват и пияни тийнейджъри, които да крещят и викат, докато четеш Хемингуей със свежо Мохито на плажа.
Курортът не е голям, но пък винаги можеш да намериш какво да правиш, различно от мързелуване на плажа. Св. св. Константин и Елена е почти долепен до Варна, така че, както се казва, 2 в 1: удобствата на големия град + спокойствието на малките населени места.
А да, събитието е планувано за 24 юли :)

Пролетно почистване

Всяка година по това време Би Ти Ви започва да раздава ръкавици на гостите си в различните предавания и да презентира ежегодната си пролетна кампания за почистване на България. Нещо като ленинските съботници навремето – само че далеч не толкова масови, поради простата причина, че след края на социализма, който беше една тоталитарна и в този смисъл дисциплинираща система, никога няма да може да постигнем 100 % гласували на избори, нито пък толкова масово участие като на ленинските съботници. Принципно съм против тази и подобни кампании и веднага ще ви кажа защо. Защото те създават у хората – поне у тия, които изобщо се замислят, – едно измамно усещане, че цяла година може да мятаме боклуци през прозореца на колата, да си оставяме пластмасите сред природата, да хвърляме отпадъци от балконите, да оставяме кучетата си на воля да използват градинките и тротоарите по нужда, без да почистят след тях, и после с един ден запрятане на ръкавите и почистване на някоя градинка или парк проблемът с хигиената е готов. Само че то не е така. Не е задължително кампанийно да излизаме и да чистим, даже не е необходимо. Много повече от това някой да излезе веднъж в годината и да почисти, ценя това да пази чистота през цялата година. А за участието на политиците в този проект няма да говоря – имаше комични картинки на политици с маркови дънки, хубави ризи и велурени чепици, метнали върху ризите партийна тениска с номера на бюлетината и нахлузили ръкавици, които позираха с чувалче в едната ръка и боклуче в другата. Кой да им обясни, че наистина е време за пролетно почистване – но друго, не това.

Взаимоотношения от километри

Живеем в свят, където човешките взаимоотношенията все по-често се превръщат в глобални. Какво имам предвид ли? Сигурен съм, че всеки от вас има около себе си близък човек - роднина, приятел, половинка, с когото е поддържал или продължава да го прави връзка от разстояние. Истината е, че масово българите предпочитат да излизат навън и там да търсят късмета си, което разделя някои за повече, други за по-малко от най-милите същества. Наскоро гледах интервю, в което репортерът анкетираше зрелостниците от 12 клас какво смятат да правят, след като завършат училище. Не чух за планове, свързани с България...
Та да се върнем на темата. Как се поддържа жива една такава любов/ обич от разстояние? Не е ли твърде мъчително да не можеш да я прегърнеш, докоснеш, да се опреш на рамото й, когато имаш най-голяма нужда? Не се ли разяждаш отвътре от непрестанни притеснения и съмнения? Не е ли вярно, че очи, които не се виждат, се забравят?
Вярно е. И не е.
Никога не знаеш на какво си способен, докато не ти се случи, а преди това, гледайки влюбени двойки, които се разделят със сълзи, вкопчени като за последно един в друг на летището или автогарата, само клатиш глава съжалително.
И в един прекрасен ден тази глава е сгушена в друга такава, уплашена и развълнувана от неизвестното зад граница. Трудно е. Много е трудно. Но не и невъзможно.
В една такива отношения израстваш както ти, така и самата връзка: копнееш за момента, в който ще прегърнеш и нацелуваш своя емигрант :) Оценяш колко много изпълва живота ти със смисъл и как без него всекидневието губи от цветовете си. Чакаш с нетърпение 10-те минути видео разговор, в които да се огледаш в най-красивите очи на света.
И вярваш. Вярваш, че някой ден всичко това ще приключи и любовта ви ще се събере пак на едно място.