Един романтичен празник на любовта

 

Празникът на влюбените е придобил романтичен характер и е станал символ на любовта и привързаността. Днес Свети Валентин се празнува в много страни по света и е денят, в който обичта се празнува и отбелязва. Хората обменят подаръци, цветя, шоколади и други изненади, за да покажат своята любов и привързаност към близките си.

В края на краищата, Свети Валентин е повод за изразяване на чувствата, за забавление и за доказване на любовта. И независимо дали празнуваме заради светеца или заради романтичната конотация, която празникът има днес, важното е да се радваме на момента и да се наслаждаваме на любовта и приятелството, които са важни за нас. Ако все пак искате да изненадате любимия човек с доза романтика, ето няколко идеи за романтична вечеря за Свети Валентин.

Ако искате да избягате от градския шум, можете да организирате романтична вечеря у дома. Пригответе някои от любимите ястия на партньора си, обърнете внимание на декорацията и подгответе плейлист с романтични песни или такива, които имат значение за вас и отношенията ви.

Ако предпочитате пък да не експериментирате и рискувате с кулинарията, можете да резервирате маса в ресторант с изискана кухня. Изберете някой елегантен ресторант и се насладете на гурме ястията и вината.

Ако искате да прекарате времето си на открито, можете да организирате романтичен пикник. Изберете красива локация, парк или природна забележителност, подгответе храна и се наслаждавайте на природата и компанията един на друг.

Ако пък търсите нещо по-различно, можете да организирате пътешествие за вечерта. Изберете някой красив град или забележителност, където предлага вкусна храна, красива гледка и създава незабравими спомени.

Тези са само някои от идеите за романтична вечеря за Свети Валентин. Важното е да подберете нещо, което ще бъде специално и запомнящо се за вас двамата и да се наслаждавате на времето, което прекарвате заедно.

Произходът на Свети Валентин и значението на цветята (част 1)

 

Свети Валентин е синоним на деня на цветята. Всяка година на 14 февруари мъжете подаряват цветя на любимите жени. Има много легенди около произхода на празника на любовта и подаряването на цветя. Една от най-известните легенди датира от католическия епископ Валентин фон Терни. Твърди се, че той е бракосъчетавал влюбени двойки през трети век след Христа въпреки забраната на император Клавдий II. Твърди се също, че подарявал на младоженците цветя от собствената си градина.

Различни легенди витаят около Свети Валентин
В Англия и Франция Свети Валентин се основава на вярването, че 14 февруари бележи началото на брачния сезон за птиците. Така че денят означава събуждането на пролетната любов. Според друга легенда на 14 февруари са поднасяни цветя на римската богиня Юнона, покровителка на брака и семейството. Оттам се заражда и обичаят да се подаряват цветя на жените на този ден.

Друга легенда се връща към старо популярно вярване. Според него, жените се омъжват за мъжа, когото видят първи на Свети Валентин. Мъжете, които искат да се оженят, носят на любимата си букет цветя рано сутринта.

Носи се и слух, че Свети Валентин е просто изобретение на цветарската индустрия. На този етап не можем да изясним произхода. Вместо това ще изясним в следващия ми блог кои популярни цветя какво означават.

Жените са песимистите във връзката

Наблюденията ми по въпросите за обвързването са отдавнашни. Включват както по-младите, така и колежки на по-зряла възраст - 29-32 години. Не е никак странно, че има представителки на моята професия, които са все още необвързани. С напрегнатото ежедневие като нашето рядко ни остава изобщо свободно време, та какво остава за сериозна връзка.

Това е една от причините жените в повечето случаи да встъпват във връзка с песимистични нагласи. След първото несъответствие започват да си мислят "ще се разделяме или няма да се разделяме", което внася напрежение във взаимоотношенията.

За по-зрелите жени е разбираемо, в следствие от стреса в ежедневието, различните приоритети и изградените навици, както и носенето на багажа на миналото от несполучливи връзки, да подхождат с неверие, страх и съмнение към малката радост в любовно отношение. Но по-младите не ги разбирам.

Мои познати с пораснали дъщери споделят за честата смяна на настроенията им. На едно празнично събиране като попитах 18-годишната щерка на колегата "Как върви с гаджето й?'" тя направо ми отговори, че сигурно ще се разделят. Когато продължих разпита със "Защо?", тя ми каза, че така ставало с всички.

Ако влезеш в отношения с нагласата, че ще се разделяте, то непременно се случва, си мисля. Песимизмът не е помощник в любовта. Да си намериш половинка означава да имаш другар в забавленията, в ежедневието, в споделянето и всичко, което произтича. В една връзка няма място за очаквания и нагласи. Нещата просто се случват.

Това важи както цяло за жените. Ние мъжете много много не му мислим. Може би за това и по-лесно преодоляваме разделите.

Взаимоотношения от километри

Живеем в свят, където човешките взаимоотношенията все по-често се превръщат в глобални. Какво имам предвид ли? Сигурен съм, че всеки от вас има около себе си близък човек - роднина, приятел, половинка, с когото е поддържал или продължава да го прави връзка от разстояние. Истината е, че масово българите предпочитат да излизат навън и там да търсят късмета си, което разделя някои за повече, други за по-малко от най-милите същества. Наскоро гледах интервю, в което репортерът анкетираше зрелостниците от 12 клас какво смятат да правят, след като завършат училище. Не чух за планове, свързани с България...
Та да се върнем на темата. Как се поддържа жива една такава любов/ обич от разстояние? Не е ли твърде мъчително да не можеш да я прегърнеш, докоснеш, да се опреш на рамото й, когато имаш най-голяма нужда? Не се ли разяждаш отвътре от непрестанни притеснения и съмнения? Не е ли вярно, че очи, които не се виждат, се забравят?
Вярно е. И не е.
Никога не знаеш на какво си способен, докато не ти се случи, а преди това, гледайки влюбени двойки, които се разделят със сълзи, вкопчени като за последно един в друг на летището или автогарата, само клатиш глава съжалително.
И в един прекрасен ден тази глава е сгушена в друга такава, уплашена и развълнувана от неизвестното зад граница. Трудно е. Много е трудно. Но не и невъзможно.
В една такива отношения израстваш както ти, така и самата връзка: копнееш за момента, в който ще прегърнеш и нацелуваш своя емигрант :) Оценяш колко много изпълва живота ти със смисъл и как без него всекидневието губи от цветовете си. Чакаш с нетърпение 10-те минути видео разговор, в които да се огледаш в най-красивите очи на света.
И вярваш. Вярваш, че някой ден всичко това ще приключи и любовта ви ще се събере пак на едно място.