Писатели лекари

Весела Коледа на всички! Надявам се празничните дни да не са ви преуморили от ядене и пиене, защото нали знаете - нездравословно е. Да не стане така, че да трябва да си проверявате холестерола и да посетите кардиолог след почивните дни. Тук говори лекаря:  с повишено внимание със солта, алкохола и цигарите.

А сега говори блогъра: Най-доброто прекарване на празниците за мен е четенето на някоя хубава книга. Много голямо удоволствие ми доставя, тъй като книгите, говоря за сериозните и хубави книги, а не за семките за люпене, които жените много харесват, изследват в дълбочина човешката психика, действия, постъпки. Много често ме подготвят за следващия странен по своему пациент, учат ме на търпение и разбиране.

Много обичах да чета, но като студент до художествена литература рядко стигах. Сесиите принадлежаха на проф. д-р Яръмов, проф. д-р Групчева, проф. д-р Белинов и други, взависимост от курса и дисциплината. Хемингуей го четох много след това, а Достоевски по случайност преди изпитите през първи семестър.

Напоследък съм се запалил да чета книги от писатели, завършили медицина. Имам страхотни попадения! Например "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън, където щамът е описан толкова добре и научно, както само един лекар може да го направи.  Чехов по професия също е лекар, а това, което не бях чел е разказа "Добрият Доктор". Препоръчвам на всички - по страхотен начин руският писател е уловил идеята да си новобранец в отговорния свят на медицината. Малцина сигурно знаят, че Шилер и Артър Конан Дойл също са имали медицинско образование. Разбира се, кой друг ще прави такава дисекция на човешката душа като Шилер и кой ще пише за дидактиката и отровите като Дойл с образа на Шерлок Хоумс. А ето и един българин. Няма как да не прочетете "Тютюн" и да не ви заинтригува образът на Ирина. Да, точно така Димитър Димов също е лекар по професия, а ето че от него е излязъл блестящ писател.

А от моите драсканици едва ли ще излезе нещо повече от статия в блог, така че аз май ще се съсредоточа в медицината...

Отровата от син скорпион във Видатокс – първа помощ в борбата с рака

Изключително съм щастлив да споделя с вас, че едно от най-силните оръжия в борбата срещу рака, лекарството „Видатокс“, чиято тайна се крие в отровата от син скорпион, виреещ единствено в островната екосистема на Куба, вече официално и легално се разпространява в България. Досега медикаментът бе предлаган „на черно“, което винаги крие рискове. Насекомото е уникално за Кубинската република и извадено от обичайната си среда, то не би могло да произведе отрова със същия състав, върху който са правени изследвания в продължение на 15 години от медици, изследователи, лаборанти от „Лабиофам“.

Лично исках да се запозная с продукта „от първо лице“ и отидох на пресконференцията в БТА – София, на 14 октомври. Лекарството бе представено от своите официални производители и разпространители, а на събитието присъстваха още Светослав Кантарджиев, колеги от бранша, онкоболни, както и посланик Тересита Капоте.

Бях изключително впечатлен от резултатите, които кубинските колеги са постигнали за десетилетие и половина. Този медикамент помага подобряване качеството на живот на пациента като цяло. Говорим за физически и психологически показатели. Често онкоболните губят апетит, нямат тонус и желание за социални контакти, губят окосмяване в следствие на химиотерапията, затварят се в себе си. Благодарение на „Видатокс“ обаче страничните ефекти от лъчетерапиите и болката са сведени до минимум. Д-р Фабио де Хесус Линарес дори сподели, че прилага успешно медикамента върху своята майка. Преди 4 години лекарите й отркиват рак на гърдата в напрднал стадий, но днес жената живее абцолютно нормално и пълноценно. По мое скромно професионално мнение, най-важният фактор, благоприятстващ раковите заболявания, е стресът. По-емоционалните и интровертни хора по-често страдат от коварната болест.

Така че какво и да ви ядоса днес, помнете, че здравето е най-важно!

Българин в чужбина ли? Не, мерси!

"За добро или за лошо, българи сме ние!" Така се пееше в една българска песен, а в реалния живот нещата доста често клонят към "за лошо"... Какво имам предвид ли, преди да сте ме обвинили в национално предателство, чуждопоклоничество и т.н.
Става въпрос за склонността на българина да заема тотално антибългарска позиция веднага щом прекрачи граници на страната ни. Така например миналата седмица бях на професионално обучение в Германия, което събра хора от гилдията от цял свят: Китай, Япония, САЩ, Индия, Великобритания, Автралия, ЮАР... ама наистина едно миниземно кълбо от медицински лица и учени. :) Имаше и 3-ма сънародници, които разбрах, че са такива, непосредствео преди заминаването ни. Защо ли? Ами защото през цялото време говореха на английски и приятно разсеяно отбягваха въпроса "Откъде сте?" със сложни обяснения за някакво византийско-римско-арабско родословно дърво, на което му губех началото и края в безкрайните напудрени обяснения.

Ето това не го разбирам. Толкова да те е срам, че и яд, че си роден в България?! Другите колеги се прегръщаха, целуваха и радваха от сърце един на другиго, установявайки, че са сънародници, само онези тримката стоят и си мълчат ни лук яли, ни лук мирисали. Не че ми и трябват контакти с подобни хора, но наистина бях безкрйно възмутен, че никой от тях не дойде да ми се представи, да ме поздрави след представянето на първия ден (тогава всеки един от участниците трябваше да опише себе си с няколко думи, а аз ясно и категорично заявих, че съм от България).
Чашата преля, когато на сбогуване един от тях ме поздрави на английски, при все че бяхме само двамата. Отвърнах с: "Английски не говоря, съжалявам."
Тежко и горко й на нашата мила родина с такива wannabe (англ. дума, с която се определя някой, който горещо желае и се стреми да прилича на друг)!

Малко за интелектуалното и естетическо възпитание в училище

Септември е, няма как да остана безпристрастен към актуалната за този месец тема за училище, подрастващи, възпитание, какво да очакваме от следващото поколение, защо децата растяли лоши и пр. и пр.

Много често сме чували да казват, че „първите седем години са най-важни при възпитанието на един човек”. Това не е съвсем правилно, защото през този етап от живота си индивидът се развива предимно в семейството, и разбира се, в приятелския кръг. И семейният кръг, и приятелският представляват социални групи, съставени от личности, между които са се формирали определени взаимоотношения и социалната група влияе върху своите членове чрез взаимоотношенията вътре в нея. Следват обаче много важни дванадесет години в училище, а след това още от четири до седем и в университета евентуално, където човек продължава да възпитава у себе си интелектуални, социални и други умения.
Днес искам да насоча вниманието си върху интелектуалното и естетическо възпитание. Първото е целенасочен, организиран и ръководен процес за развитие и усъвършенстване на умствените сили и възможности на човешкия индивид. Училищното интелектуално възпитание е преднамерено и целенасочено създаване на относително контролирани условия за развитие на умствените възможности на учениците, обогатяване на техния материален опит.

Освен умствената възпитаност в процеса на обучение личността получава и естетическо възпитание. То има за цел да активизира творческите способности на индивида; да го запознае с прекрасното в неговото разнообразие; да изгради естетически критерии, вкусове и съзнание; да формира привички за претворяване на прекрасното в действителността.
В процеса на обучение средствата за естетическо възпитание са художествената литература, музиката, изобразителното изкуство, синтетичните изкуства и пр. Тук искам да подчертая факта, че повечето ученици имат пиетет именно към науките, посветени на етиката и естетиката в заобикалящия ни свят, защото те ни запознават с красивото, със стойностното и значимото, с това, което обезоръжава злото.

А сега нека за момент си представим една личност, която в процеса на обучение не е имала досег с красотата на цветовете, формите, звуковете, парковете, градините и прочее. Тя безспорно ще е осакатена емоционално, умствено и социално; не би била способна да води нормален обществен и културен живот; не би се чувствала пълноценна и завършена. Защото човек без усет към естетиката е като сляп и глух, статичен и немощен.
Накрая, макар и далеч не по значение, държа да отбележа взаимосвързаността между естетическото възпитание и интелектуалното. Например човек е неспособен да се наслади на пламенното слово на Ботев или любовната лирика на Яворов, без да може да чете, разбира, асоциира и анализира; да пее хубаво и правилно, без да познава нотите; да нарисува природен пейзаж, без да знае семантичното значение на поставената му задача; да разбере театралните постановки на „Хамлет”, „Ромео и Жулиета”, „Трамвай желание” и други, без да разбира езика, на който се играят те на сцената.

Индустрията у нас

Много политици положиха сериозни усилия да унищожат индустрията у нас по всевъзможни начини - приватизации, данъци, бюрокрация. За щастие, тя все пак възкръсваше след всяко свое убийство. И макар да не си личи чак толкова, в момента в България има индустрия и тя работи добре, въпросът е само да успява да извоюва за в бъдеще своите победи над държавата и политиците-лобисти, които толерират едни и смазват други по различните браншове.

Има много фирми от малкия и средния бизнес, които реално са гръбнака на икономиката, и те трябва да се подкрепят или поне да не се блокира развитието им с всевъзможни утежнения и проверки, докато мастодонти като големите винпроми, например, работят с политически протекции.

Пиша всичко това заради един разговор, който проведох на по чашка скоро с мой приятел за състоянието на промишлеността и бизнес климата у нас. Той е собственик на малко производство в покрайнините на малък, провинциален град и е човек, който ежедневно се скъсва от работа и нерви, за да поддържа и развива този си бизнес и да поддържа работните места на около 50 души. Та той ми разказа как кандидатствал по европроект, включващ ремонт на цеха му, нови портални и индустриални врати, разширяване и оптимизиране на производството му. Открил страхотни партньори в лицето на Secdoor, които изработили и монтирали новите врати, накрая обаче се оказало, че поради бюрократични спънки, и то такива на наша територия, помощта от Европа няма да му бъде отпусната... Вината, естествено, не била негова, но въпреки жалбите му, случаят не бил разрешен в негова полза.

За съжаление, подобни случаи има много у нас. Кой ли политик не се е хвалил с европарите, които е усвоил. Истината обаче е, че те много често не стигат до онези, на които наистина биха послужили и го заслужават.

Бавачка ли?

Здравейте, приятели!
Днешната тема е иzключително неприятна, но част от заобикалящия ни свят. Става въпрос за насилието над деца, нечовешко, брутално, жестоко.
Съвсем наскоро попаднах на клип в Youtube, заснет с помощта на малки устройства за видеонаблюдение. Действието, доколкото разбирам, се развива в САЩ, където родители имали съмнения, че бебето им е малтретирано от бавачката. Така решили да монтират скрити камери и какво да видят... Детегледачката налага с все сила невръстното пеленаче, защото, забележете, то плаче и й пречи да гледа телевизия.

В какво общество на агресия и липса на ценности живеем, щом хората изкарват комплексите си, проблемите, нервите и Бог знае какво върху едно бебе? Най-смущаващото е, че след извършена проверка било установено, че жената е в отлично здраве, без психически разстройства или отклонения, а майката споделя, че изборът й е бил направен след внимателна селекция и солидни препоръки от бивши работодатели.
Ето защо видеонаблюдението трябва да бъде задължително както за редица обществени институции, така и за частни домове, до които достъп имат външни лица. Ако камерата не беше уловила жестокостта на бавачката, какво ли още трябваше да понесе пеленачето, ако изобщо е в състояние да го понесе?!
Най-шокиращото в случая е, че в социалната мрежа за споделяне има редица клипчета с подобно съдържание, което навява на мисълта, че подобни случаи не са изключение, а част от зловеща тенденция, чието развитие не искам и да си представям...

A book about the Russian Group Alpha – part of Spetsnaz

Hello, my dear friends! Today I’d like to tell you about a book that was recently published on the Bulgarian market, it is called “Spetsnaz Alpha – My destiny”. Written by general Genadiy Zaytsev – former leader of the antiterrorist group – Alpha, within the Russian special forces (Spetsnaz), the book is a memorial one and tells the stories of the actions undertaken by Zaytsev and his team, that he lead for more than 14 years.
If you are a fan of such stories of intelligence, war tricks and antiterrorism, this book is for you. I found it on the Bulgarian market, published by Svetlyo Kantardjiev and New Media Group, but I’m sure soon it is going to be translated and sold in the Western countries too, because it is a bestseller in Russia.

I’ve read such books like “Spetsnaz Alpha – My destiny”, but this one is unique, because it tells the story from the first hand, it speaks frankly, and you can get to touch the Russian war techniques, strategies and tactics from the time very transparently, which is precious. The inside information is totally worth it! Happily, the author or the editor of the book has taken care for the stories and they sound very interesting and easy to imagine.
All in all this book is a must for everyone interested in the subjects it touches. Genadiy Zaytsev, by the way, was a really huge leader and a very strong person, and you would not be disappointed by his personality also.