Двете страни на една монета: Израел и Русия

 

Често се замислям колко странен е светът и колко парадоксално прилича понякога на огледало. На пръв поглед Израел и Русия нямат почти нищо общо – едната е малка страна на ръба на Близкия изток, другата е огромна империя, простираща се от Европа до Далечния изток. Но колкото повече наблюдавам, толкова повече ми се струва, че те са две страни на една и съща монета.

И двете страни действат от позицията на постоянна заплаха. Русия, с огромната си история на империи, революции и загуби, винаги е изглеждала като държава, която трябва да демонстрира сила, за да оцелее. Израел пък, създаден върху паметта и травмите на своя народ, носи тежестта на Холокоста и хилядолетните гонения. И в двата случая решенията на тези държави често са мотивирани от дълбок исторически страх и усещане за непрекъсната опасност.

В Русия виждаме амбицията да се диктуват правилата на геополитическата сцена, да се защитава влияние и престиж, независимо от цената. В Израел пък виждаме изключителна решителност и стратегическа хитрост – също безкомпромисна, но в миниатюрен мащаб. Интересно е, че и двете страни често оправдават действията си с чувство за историческа мисия. Русия разчита на имперската и съветската си история, Израел – на идеята за национален дом, оцелял въпреки травмите на своя народ.

И двете държави умело използват страха и сигурността като политически инструмент. Те създават усещането за криза, мобилизират обществото и понякога извършват действия, които външният свят може да възприеме като крайни или безкомпромисни. Израел с постоянната си готовност да защитава територията и населението си, Русия със своите военни кампании и геополитически маневри – в и двата случая личи една логика: оцеляването и силата са оправдани сами по себе си.

Освен това, и двете държави са обременени от миналото и от травми, които оформят националната психология. Израел носи спомените на хилядолетия гонения, Русия – болката от революции, войни и загуба на глобална доминация. Това влияе на начина, по който вземат решения: често не само рационално, а и емоционално, подчинено на усещането за историческа несправедливост и необходимостта да се докаже сила.

Когато задълбаеш, осъзнаваш, че Израел и Русия, макар и различни по размер и география, имат поразително сходни черти: решителни, стратегически, безмилостни и обременени от историята. Те ни показват как държавите, както хората, могат да бъдат водени едновременно от страх, амбиция и усещане за историческа мисия. В този смисъл, Израел и Русия са наистина две страни на една и съща монета – различни лица, но една и съща сложна, сурова същност.

Защо грижата за родителя е грижа за детето

 

Сигурно сте летели със самолет и сте чували как стюардесите обясняват правилата за безопасност. Винаги има един момент, в който казват, че ако падне кислородната маска, първо трябва да я сложите на себе си, а чак след това да помогнете на другите. Звучи странно, защото в главата ни веднага се появява мисълта, че децата трябва да са първи. Но истината е проста – ако вие загубите съзнание, няма да можете да помогнете нито на тях, нито на когото и да било.

С годините разбрах, че това правило важи и в родителството. Ако ние не се грижим за себе си, няма как да сме пълноценни родители. Колкото и да искам да съм до детето си във всяка минута, ако съм изтощен, претоварен или вътрешно празен, няма как да дам любовта и вниманието, от които то се нуждае. Детето не иска перфектен родител, а присъстващ и емоционално достъпен човек. А това се постига само ако първо сме осигурили „кислород“ за себе си.

Научих се да не се чувствам виновен, ако понякога избирам себе си. Ако нямам сили да изляза в парка, оставаме вкъщи и си правим нашата малка почивка. Ако аз имам нужда от нови обувки, а детето е харесало поредната играчка, купувам обувките за себе си. Това не е егоизъм, а начин да му покажа, че моите нужди също са важни. И най-интересното е, че децата усещат това. Те виждат, че е нормално човек да си почива, да има лично време, да спортува или да прави нещо само за себе си. И започват да копират това поведение.

В началото ми беше трудно, защото в обществото често се насажда идеята, че добрият родител е този, който се жертва постоянно. Но истината е, че ако винаги се поставям на последно място, в един момент просто ще прегоря. А едно изтощено и изнервено присъствие не е от полза за никого. Когато си позволя грижа за себе си, когато си дам време и пространство, тогава имам сили да давам наистина.

Така че моят съвет е прост: слагайте маската първо на себе си. Не защото децата са по-малко важни, а защото само ако вие сте стабилни и спокойни, можете да им дадете това, от което наистина се нуждаят – любов, сигурност и присъствие.

Кой се разболява през лятото? И защо сезонът на морето не е гаранция за здраве

 

Когато мислим за лятото, обикновено си представяме море, слънце, планина и леки дрехи. В главата ни сезонът е символ на свобода и здраве, но реалността е по-различна – хората се разболяват и през юли, и през август, и понякога точно тогава най-много. Причините са много по-прости (и изненадващи), отколкото изглежда.

През лятото организмът е подложен на рязка смяна на условия – климатични, хранителни и социални. Климатиците, ледено студените напитки, температурният шок между 35°C навън и 21°C вътре, прекомерното излагане на слънце, контактите с много хора на почивка – всичко това създава идеална среда за вируси и бактериални инфекции. И да, точно сега се активират неща, които обикновено свързваме със зимата – ангини, стомашно-чревни вируси, херпангина при децата, дори пневмонии.

Един от големите летни капани е храната. В жегата всяка храна се разваля по-бързо, особено ако е на открито – на плажа, в къмпинг или на пикник. Салати, морски дарове, кремове и млечни продукти могат да станат източник на хранителни инфекции само за часове. Симптомите – повръщане, диария, температура – се появяват бързо и често развалят цялата почивка.

Водата е друг рисков фактор – както тази, която пием, така и тази, в която плуваме. Не всяко море, езеро или басейн е чисто. При поглъщане на замърсена вода могат да се развият гастроентерити или ушни и очни инфекции.

Слънчевите изгаряния също са форма на „лятно заболяване“. Те не са просто зачервена кожа – при по-тежки случаи има треска, втрисане и общо неразположение. При деца и хора със светла кожа изгарянето може да доведе до дехидратация и топлинен удар.

Вирусите, които обичат лятото, не са малко – ентеровируси, аденовируси, норовируси. Те се предават лесно там, където много хора споделят едно пространство – хотели, детски лагери, аквапаркове. През лятото на 2025 г. в Европа вече има регистрирани случаи на Западнонилска треска, Тоскански вирус и чикунгуня – заболявания, пренасяни от комари и кърлежи, които се разпространяват заради климатичните промени. Това означава, че освен познатите летни вируси, сега има и нови рискове, които изискват по-висока лична защита и внимание.

Истината е, че болестите през лятото често ни заварват неподготвени, защото сме в режим „всичко е наред“. Не мислим за хигиена на ръцете, за безопасност на храната, за разумно излагане на слънце. Но ако сме внимателни, можем да си спестим много проблеми.

Моят извод след години наблюдения е прост – лятото не е време да пускаме контрола, а време да променим начина, по който го упражняваме. Вместо да мислим за болестите като за зимно явление, по-добре е да приемем, че всяко време има своите рискове. И да пазим тялото си целогодишно – с добра храна, хидратация, разумно излагане на температури и чисти ръце, независимо дали сме с яке или по бански.