Двете страни на една монета: Израел и Русия

 

Често се замислям колко странен е светът и колко парадоксално прилича понякога на огледало. На пръв поглед Израел и Русия нямат почти нищо общо – едната е малка страна на ръба на Близкия изток, другата е огромна империя, простираща се от Европа до Далечния изток. Но колкото повече наблюдавам, толкова повече ми се струва, че те са две страни на една и съща монета.

И двете страни действат от позицията на постоянна заплаха. Русия, с огромната си история на империи, революции и загуби, винаги е изглеждала като държава, която трябва да демонстрира сила, за да оцелее. Израел пък, създаден върху паметта и травмите на своя народ, носи тежестта на Холокоста и хилядолетните гонения. И в двата случая решенията на тези държави често са мотивирани от дълбок исторически страх и усещане за непрекъсната опасност.

В Русия виждаме амбицията да се диктуват правилата на геополитическата сцена, да се защитава влияние и престиж, независимо от цената. В Израел пък виждаме изключителна решителност и стратегическа хитрост – също безкомпромисна, но в миниатюрен мащаб. Интересно е, че и двете страни често оправдават действията си с чувство за историческа мисия. Русия разчита на имперската и съветската си история, Израел – на идеята за национален дом, оцелял въпреки травмите на своя народ.

И двете държави умело използват страха и сигурността като политически инструмент. Те създават усещането за криза, мобилизират обществото и понякога извършват действия, които външният свят може да възприеме като крайни или безкомпромисни. Израел с постоянната си готовност да защитава територията и населението си, Русия със своите военни кампании и геополитически маневри – в и двата случая личи една логика: оцеляването и силата са оправдани сами по себе си.

Освен това, и двете държави са обременени от миналото и от травми, които оформят националната психология. Израел носи спомените на хилядолетия гонения, Русия – болката от революции, войни и загуба на глобална доминация. Това влияе на начина, по който вземат решения: често не само рационално, а и емоционално, подчинено на усещането за историческа несправедливост и необходимостта да се докаже сила.

Когато задълбаеш, осъзнаваш, че Израел и Русия, макар и различни по размер и география, имат поразително сходни черти: решителни, стратегически, безмилостни и обременени от историята. Те ни показват как държавите, както хората, могат да бъдат водени едновременно от страх, амбиция и усещане за историческа мисия. В този смисъл, Израел и Русия са наистина две страни на една и съща монета – различни лица, но една и съща сложна, сурова същност.