Често в блога си засягам политически теми. Това е така, защото смятам, че освен здравето за индивидуалното оцеляване на човек, за да просъществува обществото ни и да се развиваме като цивилизационни единици са необходими права, които да определят ред. А редът идва от държавата.
От мнозина напоследък чувам, главно таксиметрови шофьори, които ме карат до работното ми място, когато сутрин закъснявам, че цитирам: "Ние държава нямаме". Не зная защо, но представители на тази професия, тъй като явно седим един до друг и се чудят какъв разговор да подхванат, все избират политика. Темата очевидно е болежка за цялото ни общество. Много са на тяхното мнение.
Аз не мисля, че точно държава нямаме. Имаме си и в нея живеят доста добре, онези, които се занимават с бизнес, като под бизнес слагам и политиката, тъй като според мен това си е един от най-добре развиващите се бизнеси в страната ни. Обаче управлението само по себе си като такова е сериозно засегнато от генетично заболяване. Наследствено предавано от поколение на поколение. И бих го определил като Синдром на Его. Не случайно намесвам психологията. Тя е част от всяко заболяване. А представителите на политическите ни среди в повечето случаи, използвайки медиите манипулират, за да подхранват личното си его.
Това не е въпрос на политическо оцеляване - да смажеш другия, за да го изкараш черен в очите на околните, да опетниш името на цяла гилдия или да съдиш без да имаш правото на това, само за да излезеш ти Добрия герой. Това е въпрос на тежка мозъчна дисфункция. Политическа лудост, чиито симптоми са фобии, тревожност, агресия, нелогично поведение... Лечение няма. Медицината е безсилна. Нужни са мерки от друго естество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар