Понякога си мечтая и си мисля какво ли би било, ако бях богат. Представям си, че имам достатъчно пари, за да живея охолно, не се притеснявам как ще плащам сметките си и мога да си позволя да посетя всяко едно отдалечено кътче на планетата ни...
Носи се по принцип един такъв слух сред обществото, че парите не могат да направят човек щастлив. Питам се обаче дали е така наистина или просто някой е решил да ни хвърля прах в очите с тази мисъл, за да се самозаблуждаваме? Вярно е, че ако можехме да си позволим абсолютно всяка прищявка на този свят, едва ли щяхме да оценяваме стойността на парите подобаващо. Кажете ми честно кой според вас би се зарадвал повече да посети... например Япония. Човек, на когото това е отколешно мечта и две години събира пари, за да може да си плати самолетния билет и хотела, или нечия богата дъщеря, чиито баща й е подарил едноседмична екскурзия, при условие, че самото момиче си е пожелало Мерцедес S класа за подарък? Разбира се, че първият! Къде е удоволствието, когато получаваш нещо, ако не го желаеш наистина?
И все пак аз клоня към идеята, че парите могат да направят човек щастлив стига да са ти достатъчни, за да живееш нормално, да спестяваш по някой и друг лев, както и да си угаждаш на душата периодично. Не искам да притежавам футболни отбори, да имам остров, кръстен на мое име, или да си купувам нова кола всяка година. На мен ми стигат и по-малки, оскъдни радости в живота. Просто не ми допада идеята да се лишавам от тях просто защото някой, някъде е сметнал, че не ми се полага повече, отколкото това, с което съм се родил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар