Да сме оптимисти!

Краят на годината наближава и си мисля, че трябва да започнем новата 2023 на чисто и оптимистично. Истината е, че винаги има за какво да благодарим в живота си, че колкото и клиширано да звучи – наистина всеки ден е подарък и носи поне един момент на радост. А ако сме имали кофти ден, припомнете си един от любимите ми цитати – това е просто лош ден, не лош живот.

Точно оптимизмът е навикът да гледаме на света през розовите очила и от всичко да извличаме положителната нотка или поне ценния урок. Защото всичко, което ни се случва, ни учи на нещо и ако сме достатъчно мъдри да го проумеем, ще го оценим.
И ако денят е такъв, какъвто си го направим, защо да не погледнем и действаме по-мащабно? Да направим следващите 12 месеца великолепни! Желая ви го от сърце!

Животът като футболно игрище

 

В предния си блог се вдъхнових да сравня живота с играта на футбол. Споделих с вас личните си мисли и впечатления. За мое голямо удоволствие темата явно ви е харесала, затова реших да я продължа и днес. 

Предишния си текст завърших с идеята, че не всеки път може да бъдем победители – и в живота, и на терена. Защото това, което е щастие за едни, е нещастие за други. 

Но както вече стана ясно, всеки ден, а и всеки сезон, е нов шанс и възможностите са равни. Така че, надежда за успех и победа винаги има. Затова е важно да извлечем максимума от всяка ситуация. Тези, които работят усилено върху себе си и се възползват от шансовете си, могат да стигнат дo върха, въпреки наличието или липсата на средства. 

И за футбола, и в живота важи правилото, че не винаги побеждава по-добрият или този, който заслужава заради спортсменство например. Да, животът не е честен. Тези, които работят по -усилено, не е задължително да получават по-добри оценки или по-висока заплата. А тези, които се хранят здравословно и спортуват редовно, не са застраховани от контузия или болест. 

Всички сме чували, че споделената тъга е вече наполовина тъга, а споделената радост е удвоена радост. Хората се нуждаем един от друг, защото сме социални същества. От една страна се нуждаем от сътрудничество с другите и винаги ни е било приятно да се състезаваме. В екип създаваме неща, които не бихме могли да направим сами. 

Дори най-добрият футболист не може да спечели мач без съотборник. Освен това футболното игрище отразява и управлението на работата на съвременното ни общество. За да проработи общата картина, всеки трябва да изпълнява конкретни задачи и да прави нещата, които съответстват на неговото образование и таланти. Точно както банковият служител не трябва да работи в операционната, а шофьорът на автобуса като фризьор. 

А вие какво мислите по темата? Може ли да научим още за живота от футболното игрище?

Какво може да научим за живота от футбола?

 

На пръв поглед футболът е просто игра. Феновете обаче отдавна са разбрали, че той е много повече от 22-ма играчи, които гонят една топка. Малко по-философски погледнато, футболът отразява реалния живот. В него има радост, тъга, борба, работа в екип, победа и поражение. Ето защо като любител на играта, ще споделя с вас моето виждане относно какво може да научим за живота от футбола. 

Както на игрището, така и в житейски план се проследява тактиката на противника, времето за действие, решенията, контузиите и условията. На база тях се констатира как да се действа в определена ситуация. Разбира се, разработената стратегия не дава сигурност за успех, но показва желанието да се бориш, да работиш в екип и да побеждаваш. 

В живота също никога не знаеш какво ще ти донесе днешния ден и си повлиян от куп променливи през това време. Винаги обаче са възможни както положителни, така и отрицателни изненади. Сигурно е едно – слънцето изгрява отново и отново и дали печелиш, или губиш, следващата игра е неизбежна. Това е хубаво, защото е още един шанс да превъзмогнеш, преоткриеш, а понякога и победиш самия себе си. 

Никой не знае предварително как ще завърши играта, но след нея може да си  обясниш точно защо е приключила по този начин и какво е трябвало или трябва да направиш следващия път. 

Всеки иска да спечели и да празнува успеха. Често забравяме обаче, че печеливши може да има само когато има и губещи. Затова е подходящо също да се прояви уважение към противника, а не да се стъпва върху някой, който вече е на земята. Защото във футбола и в живота не всеки път може да си победител.

Можем ли без лекарства?

Така, принципно всичко може и никъде не пише "трябва" или "задължително е". Въпросът е обаче "колко време" ще "може" без лекарства в днешния свят.

Обикновено посрещам мисленето на хората, които твърдят, че имат желание да водят здравословен начин на живот и не искат да употребяват препарати при лечение на настинка, възпаление или други заболявания, без да споря. Всеки има право на избор и е въпрос на уважение спрямо личността му да приемем неговото решение.

Моето лично мнение обаче подкрепя лекарствата. Те са създадени именно защото средната човешка продължителност в миналото е била много по-ниска от сегашната, защото човекът не е могъл да се справи с много коварни заболявания, не е могъл да контролирал разпространението на заразата и е желал истински да предпази близките и обичаните хора от блести. Затова бавно медицината се е развивала. Редица човеци са посвещавали живота си на създаването на лекове. Благодарение на тях лечението на много заболявания е възможно днес. Пациентите са благодарни, а и техните близки се радват да ги гледат в добро здраве.

Не съм виновен нито аз, нито хората, които се разболяват, че днес много фирми се опитват да превърнат лекарствената индустрия в печеливша машина. Не толерирам да се прави бизнес с човешкото здраве, но когато избираме да се лекуваме и да оздравеем не можем да си позволим лукса да не участвам в този бизнес. Да, ние сме крайният потребител, да, ние наливаме пари в тази машина. Неизбежно е, ако искаме да се оправим.

Да сме здрави не е толкова лесно. Не забравяйте, че ако изберете хомеопатия при силно възпаление, тя няма да помогне. Билките също ще са безсилни. Хомеопатията и изобщо лечението при билкари е добро при леки настинки, при поддържане на висок имунитет. Аз не отричам силата на природата. Но когато стане дума за затрудняване на дишането, сериозни сърдечни, бъбречни или други проблеми - редно е човек да вземе предназначените за целта медикаменти.

Ужасно е да сме болни. Ужасно е да сме болни в свят, в които всеки ден се срещаме с десетки хора, които говорят, кихат и кашлят насреща ни, където въздухът е замърсен, водата минава през редица станции, вирусите са се развили. Ако преди едно заболяване е протичало по един начин, сега то ще протече по друг, често пъти с усложнения.

Когато идете на лекар, премислете всички тези неща, преди да кажете, че не искате и не харесвате лекарства. След това помислете за близките си и се запитайте какво ще правят те без вас, ако зазлеете.

Парите не могат да направят човек щастлив, но нека все пак опитаме

Понякога си мечтая и си мисля какво ли би било, ако бях богат. Представям си, че имам достатъчно пари, за да живея охолно, не се притеснявам как ще плащам сметките си и мога да си позволя да посетя всяко едно отдалечено кътче на планетата ни...

Носи се по принцип един такъв слух сред обществото, че парите не могат да направят човек щастлив. Питам се обаче дали е така наистина или просто някой е решил да ни хвърля прах в очите с тази мисъл, за да се самозаблуждаваме? Вярно е, че ако можехме да си позволим абсолютно всяка прищявка на този свят, едва ли щяхме да оценяваме стойността на парите подобаващо. Кажете ми честно кой според вас би се зарадвал повече да посети... например Япония. Човек, на когото това е отколешно мечта и две години събира пари, за да може да си плати самолетния билет и хотела, или нечия богата дъщеря, чиито баща й е подарил едноседмична екскурзия, при условие, че самото момиче си е пожелало Мерцедес S класа за подарък? Разбира се, че първият! Къде е удоволствието, когато получаваш нещо, ако не го желаеш наистина?

И все пак аз клоня към идеята, че парите могат да направят човек щастлив стига да са ти достатъчни, за да живееш нормално, да спестяваш по някой и друг лев, както и да си угаждаш на душата периодично. Не искам да притежавам футболни отбори, да имам остров, кръстен на мое име, или да си купувам нова кола всяка година. На мен ми стигат и по-малки, оскъдни радости в живота. Просто не ми допада идеята да се лишавам от тях просто защото някой, някъде е сметнал, че не ми се полага повече, отколкото това, с което съм се родил.

Новата епоха

Напоследък все повече се говори  за природосъобразен начин на живот и позитивно мислене. Навсякъде можем да се натъкнем на статии, книги, интервюта, семинари  и филми, които призовават към личностно усъвършенстване и развитие. Много популярно и модерно е мисленето в духа на така наречената New Age философия. Тя залага главно на себереализацията, себеразвитието и себеоткритието.

Корените на идеите, които тя предлага идват от източните философии и религии, а посланието им най-вече е насочено към това, че западния свят прекалено много е потънал и зависим от материалното и има огромна нужда да надникне в духовното.

Някак си фактът, че повече и повече хора се интересуват от тези неща, както и все по-разпространената им популярност, показва, че съвременният модерен човек има огромна нужда от това.

Четенето на книги, гледането на тематични филми обаче съвсем не означава, че можем да разберем напълно идеите и посланията, които са заложени в тях. Необходимо е и практически да внедрим такива навици, начин на мислене и дейности в живота си. Само така бихме  разбрали по-дълбинно и истинно дали това е подходящо за нас и дали действа.

Всеки малко или много търси щастие в живота си. А религиите и философиите предлагат множество пътища за достигането му. Доста популярни са и заниманията с йога, медитация, тай чи и множество други, като начин за справяне с ежедневния стрес. А дали тази нова популярна вълна на новата епоха, призоваваща към позитивизъм  и природосъобразност ще ни отведе до щастие или не – предстои да разберем.