Животът като футболно игрище

 

В предния си блог се вдъхнових да сравня живота с играта на футбол. Споделих с вас личните си мисли и впечатления. За мое голямо удоволствие темата явно ви е харесала, затова реших да я продължа и днес. 

Предишния си текст завърших с идеята, че не всеки път може да бъдем победители – и в живота, и на терена. Защото това, което е щастие за едни, е нещастие за други. 

Но както вече стана ясно, всеки ден, а и всеки сезон, е нов шанс и възможностите са равни. Така че, надежда за успех и победа винаги има. Затова е важно да извлечем максимума от всяка ситуация. Тези, които работят усилено върху себе си и се възползват от шансовете си, могат да стигнат дo върха, въпреки наличието или липсата на средства. 

И за футбола, и в живота важи правилото, че не винаги побеждава по-добрият или този, който заслужава заради спортсменство например. Да, животът не е честен. Тези, които работят по -усилено, не е задължително да получават по-добри оценки или по-висока заплата. А тези, които се хранят здравословно и спортуват редовно, не са застраховани от контузия или болест. 

Всички сме чували, че споделената тъга е вече наполовина тъга, а споделената радост е удвоена радост. Хората се нуждаем един от друг, защото сме социални същества. От една страна се нуждаем от сътрудничество с другите и винаги ни е било приятно да се състезаваме. В екип създаваме неща, които не бихме могли да направим сами. 

Дори най-добрият футболист не може да спечели мач без съотборник. Освен това футболното игрище отразява и управлението на работата на съвременното ни общество. За да проработи общата картина, всеки трябва да изпълнява конкретни задачи и да прави нещата, които съответстват на неговото образование и таланти. Точно както банковият служител не трябва да работи в операционната, а шофьорът на автобуса като фризьор. 

А вие какво мислите по темата? Може ли да научим още за живота от футболното игрище?

Какво може да научим за живота от футбола?

 

На пръв поглед футболът е просто игра. Феновете обаче отдавна са разбрали, че той е много повече от 22-ма играчи, които гонят една топка. Малко по-философски погледнато, футболът отразява реалния живот. В него има радост, тъга, борба, работа в екип, победа и поражение. Ето защо като любител на играта, ще споделя с вас моето виждане относно какво може да научим за живота от футбола. 

Както на игрището, така и в житейски план се проследява тактиката на противника, времето за действие, решенията, контузиите и условията. На база тях се констатира как да се действа в определена ситуация. Разбира се, разработената стратегия не дава сигурност за успех, но показва желанието да се бориш, да работиш в екип и да побеждаваш. 

В живота също никога не знаеш какво ще ти донесе днешния ден и си повлиян от куп променливи през това време. Винаги обаче са възможни както положителни, така и отрицателни изненади. Сигурно е едно – слънцето изгрява отново и отново и дали печелиш, или губиш, следващата игра е неизбежна. Това е хубаво, защото е още един шанс да превъзмогнеш, преоткриеш, а понякога и победиш самия себе си. 

Никой не знае предварително как ще завърши играта, но след нея може да си  обясниш точно защо е приключила по този начин и какво е трябвало или трябва да направиш следващия път. 

Всеки иска да спечели и да празнува успеха. Често забравяме обаче, че печеливши може да има само когато има и губещи. Затова е подходящо също да се прояви уважение към противника, а не да се стъпва върху някой, който вече е на земята. Защото във футбола и в живота не всеки път може да си победител.