Жените са песимистите във връзката

Наблюденията ми по въпросите за обвързването са отдавнашни. Включват както по-младите, така и колежки на по-зряла възраст - 29-32 години. Не е никак странно, че има представителки на моята професия, които са все още необвързани. С напрегнатото ежедневие като нашето рядко ни остава изобщо свободно време, та какво остава за сериозна връзка.

Това е една от причините жените в повечето случаи да встъпват във връзка с песимистични нагласи. След първото несъответствие започват да си мислят "ще се разделяме или няма да се разделяме", което внася напрежение във взаимоотношенията.

За по-зрелите жени е разбираемо, в следствие от стреса в ежедневието, различните приоритети и изградените навици, както и носенето на багажа на миналото от несполучливи връзки, да подхождат с неверие, страх и съмнение към малката радост в любовно отношение. Но по-младите не ги разбирам.

Мои познати с пораснали дъщери споделят за честата смяна на настроенията им. На едно празнично събиране като попитах 18-годишната щерка на колегата "Как върви с гаджето й?'" тя направо ми отговори, че сигурно ще се разделят. Когато продължих разпита със "Защо?", тя ми каза, че така ставало с всички.

Ако влезеш в отношения с нагласата, че ще се разделяте, то непременно се случва, си мисля. Песимизмът не е помощник в любовта. Да си намериш половинка означава да имаш другар в забавленията, в ежедневието, в споделянето и всичко, което произтича. В една връзка няма място за очаквания и нагласи. Нещата просто се случват.

Това важи както цяло за жените. Ние мъжете много много не му мислим. Може би за това и по-лесно преодоляваме разделите.