Роботи, генно модифицирани тела, киборги... изобщо любопитно ми е какво още ще измислят филмовите режисьори. И като започнах с "Чапи", няма как да спра, преди да съм добавил пост по същата линия.
Името му е 47 и е истинска оживяла, макар и на киноекрана, мечта на повечето учени медици. Човек, изцяло създаден с инженерна мисъл. Неговото възпитание, обучение, съществуване е свързано с изпълнението на поставената му мисия.
Този фантастичен екшън на режисьора Александър Бах, първо, ще е интересен от научна гледна точка... точно в първите 10 минути или до 50-тата секунда на трейлъра. След това се превръща в един динамичен вихър от сцени, които ни показват как новият Агент 47 се бори срещу законите на физиката и показва модифицираната си природа.
И все пак мисля, че филмът, ще е далеч по-добър от предишните. Стискам палци!
Възможно ли е да се създаде учещ се, съзнателен изкуствен интелект? Този въпрос вълнува и учени, и теолози. Науката отдавана може теоретично да даде отговора, от който се нуждаем, но религията и философията до известна стъпен спъват процеса на реалното му изпълнение. Или поне, доколкото на нас, обикновените хора, ни е известно.
Доколко морално е да се създава машина, която реално прогледнато има база данни, която й позволява да се учи. Доколко е възможно тя да стане част от света и да започне да реагира според нуждите на средата. Ако възпитанието й е правилно, може ли да се разчита на оформянето на чисто човешки качества като смелост, саможертва, благородство, съвест, привързаност и обич.
Дали човек може да се прави на Създател и кой определя тънката граница между живота и смъртта? Множество сюжети, някои от които холивудски сценарии с цел висок рейтинг, ни дават стереотипна представа. Но какво ще кажете за един не толкова американски филм, колкото Южноафрикански. Филм, който, извън екшъна, обяснява от научна и философска гледна точка този процес.
"Чапи" ("Chappie") ми грабна вниманието. Още от трейлъра става ясно, че учещият се робот Чапи се развива като дете. С правилното възпитание той може да постигне добри резултати, но съзнанието и абстрактни понятия като дълг и оцеляване предполагат взимането на различни решения. Възможно ли е това, далеч от холивудските сценарии с предсказуем финал? Преценете сами:
