Светльо Кантарджиев: „Биограф‟ е за интелигентни хора

Като мъж модните списания са ми чужди, а към клюките не само, че ме е срам да посегна, но и се чувствам нелепо само като си помисля да ги чета, защото ако има нещо, което един мъж мрази, то това са жълтините, светските слухове и поводите за евтина сензация. Именно затова и избягвам да купувам  подобни издания. Но и по друга причина – те на нищо не могат да ме научат.

Да, ключовата дума тук е точно „учене”. Не си мислете, че като студент съм бил прекалено ограничаван от специалността си или пък съм бил чак толкова ученолюбив, но съм от този тип, че ако нещо не ми дава някакво познание, поука, смислен текст, ако не ми носи някакви интелектуални дивиденти, то просто не заслужава вниманието ми.

Така станах любител на „Нешънъл Джеографик‟, но само с полезни факти и наука не се живее. Трябва да бъдеш и малко привлечен към социалната страна на обществото, в което се развиваш. Открих списание „Биограф‟ някъде през пролетта, когато прочетох за чудесното му представяне от маркетинг директора му Светльо Кантарджиев. Познавах г-н Кантарджиев от медиите като колекционер, защитник на културните ценности, учредител на фондация Мизия, и управител на издателство „Ню Медия Груп‟ с прекрасните класически детски приказки. Сега разбирам, че освен да се занимава с градивна творческа дейност се грижи и за популяризацията на може би най-доброто обществено списание, което пише за известните личности по света и у нас, но не по онзи жълт начин, а с художественост, обществен ангажимент и библиографска прецизност. Културните лица на България най-сетне имат трибуна да разкажат малко повече за себе си – да споделят мисли, драми, кошмари, радости... по един непринуден и неизкривен от политиката на някое жълто издание начин.

Нужно е само да го разтвориш и веднага ще разбереш защо Светльо Кантарджвие го нарича списание за интелигентна аудитория. Оттам не ще се видят червени заглави, вулгарни епитети и опростачено говорене. Всичко е написано така че, да направи читателя съпричастен и най-вече – така че да не ограничава читателската аудитория до мъжка или дамска. Нещо, което трябва да бъде оценено по своето значение и да се признае като принос на Светльо Кантарджиев.