Кои професии излагат на риск здравето и живота ни?

Трудът краси човека, са казали старите и мъдри хора. Ала тази прекрасна мисъл, която има за цел да ни приучи към трудолюбие, си е просто манипулация, за да изпълняваме дневните си задължения.

Истината е, че нито ни се работи, нито работата ще ни разкраси. Точно обратното. Трудът предизвиква такива изменения в човешкото тяло, че единствено би могъл да скъси живота ни. И все пак трябва да се работи иначе не може да се живее. Усещате ли тънката ирония?

Всяка една професия съдържа рисков фактор. Може би единствено умерения аграрен труд е полезен, като тук ще е необходима дефиниция на думата "умерен" и пояснение на точно кой труд. Да се разбира дейност, която води до укрепване на мускулатурата и сърдечно-съдовата система. Нека се има предвид, че работата извън голямо населено място е много за предпочитане, заради по-чистия въздух и липсата на стрес.

Когато говорим за това кои професии излагат на риск  здравето, спокойно можем да кажем - почти всички, тъй като дори седенето на стол продължително може да предизвика проблеми с кръста, раменете, седалището, оток на глезените и т.н.

Но наистина професиите, които излагат хората на риск със здравето, са следните.
1. Лекарите - хирурззи и други специалисти;
2. Лаборанти - хора, които работят с кръв и правят различни прецизни изследвания;
3. Миньори - обикновено имат белодробни проблеми;
4. Работници в металургическата и химическата промишленост - хората с досег до олово имат редица проблеми със зъбите или други;
5. Зъболекари - повечето пациенти може да са в добро общо здраве, но и такива, които не са.
6. Тираджии и шофьори на далечни дестинации - постоянното шофиране и недоспиване води до заболявания на нервната система;
7. Ветеринари - независимо дали са на домашни любимци или на селскостопански животни - ветеринарните лекари също са изложени на зарази и инфекции;

Сещате ли се за други легални професии, който представляват за изпълняващия им риск за здравето?

Как да се държим с хората, които са изгубили близък човек?

Всеки има в обкръжението си човек, загубил близък. Понякога другите могат да го разберат, когато са преживели същото, но много често хората се опитват да съчувстват, но трудно успяват да общува.

Истината е, че всеки един индивид, преминал през лична трагедия, я преживява по различен начин. Вариантите са няколко:

1. Затваряне в себе си. Отказ да от хранене. Отказ от общуване.
2. Привидно спокойствие НО и цинизъм, арогантност, озлобление.
3. Постоянно желание да комуникира, да изплаче мъката си. Иска съпричастност и съжаление.

Как да се държите с тези хора?

Може би си мислете, че всеки типаж ще изисква различно поведение. Това не е така. Препоръчва се спазването на едно и също нещо и при трите типа, а именно проявата на много търпение. Ако обичате и държите този човек да остане във вашето обкръжение вие трябва да сте гъвкави и да очаквате честата промяна в настроенията. Не се карайте за прекалената им затвореност, не протестирайте и не спорете с тях. В този момент те се чувстват изоставени, самотни, нещастни, некъсметлии. Вашата задача е да им покажете, че те са достатъчно силни, за да се преборят със загубата и да продължат живота си напред. Разговаряйте с тях, без да ги съдите и да проявявате строгост. Ако те реагират грубо към вас, знайте, че не го осъзнават и в даден момент ще си дадат сметка за това. Ако се наложи, отдръпнете се за известно време, но винаги бъдете на среща при нужда.

На думи всичко звучи лесно. Когато трябва да се погрижите за изпаднал в депресия човек обаче е доста трудно, защото неговите разбъркани емоции поставят вашите на изпитание. Най-важното обаче е да запазите спокойствие и самообладание.

Разликата между болест и синдром

Забелязал съм, че много често хората не правят разлика между използването на думите "болест" и "синдрим" и общо взето си говорят наизуст. Вярно е, че това не е нещо, което използваме често в ежедневието си, но когато сме сред други хора и искаме да блеснем с някаква информация, говорим каквото ни помогне, мислейки, че другите не разбират. Така една позната искаше да демонстрира пред компанията ни особен интелект, но направи редица грешки. Никой не забеляза, но на мен ми бе изключително смешно. Лошото обаче е, че аз не реагирах по никакъв начин, за да не я изложа, точно когато искаше да се покаже, но утре или друг ден ще попадне в някоя компания и някой разбиращ за какво става въпрос може да я засрами.

Едно от нещата, за които така наперените хора обичат да разговарят, щом стане дума за здравеопазване, е да назовават различни болести и синдроми, че да шашнат слушателите си. Слагат име след име - едно към гьоторе, без реално да съзнават, че говорят за много различни неща. Нека хвърля малко светлина върху въпроса. Преди повечето състояния с неизяснени причинители са били наричани синдроми. След като причинителят се изясни става ясно какво е заболяването като цяло. Затова днес след всички онези завъртени имена им слагаме отпред думичката "болест" - болест на Крон, болест на Бехтеров, на Ходжкин и други. Знае се причинителят, знае се какво да се очаква като развитие от пациента.

Тези неща обаче не могат да се прочетат в интернет. Има информация, която е недостъпна за мнозина. За жалост няма и часове по здравна помощ в училищата, които да дадат на учениците поне обща информация и да подобрят здравната им култура. Резултатът е доста голямо здравна неграмотност сред по-голямата част от хората. Четенето по форуми и сайтове също влошава положението, тъй като там пишат - още по-лошо - неразбиращи със самочувствие на разбирачи. В следствие се създава негативно отношение към лекарите, тъй като интернет споделянето подбива имиджа им и посява съмнение в способностите им. И за какво е 6 години учене и още 4 следване - за да напише някой без изобщо да е отварял учебник по медицина някакъв си коментар във форум и да настрои хората... тц, тц.