Какво може да научим за живота от футбола?

 

На пръв поглед футболът е просто игра. Феновете обаче отдавна са разбрали, че той е много повече от 22-ма играчи, които гонят една топка. Малко по-философски погледнато, футболът отразява реалния живот. В него има радост, тъга, борба, работа в екип, победа и поражение. Ето защо като любител на играта, ще споделя с вас моето виждане относно какво може да научим за живота от футбола. 

Както на игрището, така и в житейски план се проследява тактиката на противника, времето за действие, решенията, контузиите и условията. На база тях се констатира как да се действа в определена ситуация. Разбира се, разработената стратегия не дава сигурност за успех, но показва желанието да се бориш, да работиш в екип и да побеждаваш. 

В живота също никога не знаеш какво ще ти донесе днешния ден и си повлиян от куп променливи през това време. Винаги обаче са възможни както положителни, така и отрицателни изненади. Сигурно е едно – слънцето изгрява отново и отново и дали печелиш, или губиш, следващата игра е неизбежна. Това е хубаво, защото е още един шанс да превъзмогнеш, преоткриеш, а понякога и победиш самия себе си. 

Никой не знае предварително как ще завърши играта, но след нея може да си  обясниш точно защо е приключила по този начин и какво е трябвало или трябва да направиш следващия път. 

Всеки иска да спечели и да празнува успеха. Често забравяме обаче, че печеливши може да има само когато има и губещи. Затова е подходящо също да се прояви уважение към противника, а не да се стъпва върху някой, който вече е на земята. Защото във футбола и в живота не всеки път може да си победител.

Каква е разликата между домашното пилешко месо и купешкото?

Колкото и органични и полезни да се пишат някои продукти от месо, това все пак не е гаранция за качество. Днес говорят масово за яйца и месо от щастливи кокошки, но "щастието" на кокошката си личи по месото, а като гледам витрините на магазините - хич не е щастливо. Едно такова розово и хубавко, но като се прибереш и го приготвиш се оказва, че не е живяло чак толкова добре.

Каква е разликата между домашните кокошки и онези "щастливите", които ни пропоръчват в магазина?

За човек, който не е живял на село и не е отглеждал кокошки, нито пък е готвел такива, разлика няма да има. Но ако сте видели и опитали веднъж, за вас нито едно купешко пиле няма да бъде същото.

Домашно отглежданите кокошки имат пространство, в което да се движат. Собствениците ги пускат из дворовете си или им предоставят достатъчно голям терен с пръст и трева, за да... ами кълват на воля. Стопаните предоставят варовик и калции за здрави яйца, купуват фуражна храна, понякога ги захранват с хляб, плодове или каквото съберат из двора. Храненето е от съществено значение. Именно то оказва влияние върху растежа. Домашната кокошка няма чак толкова розови бутове и крилца, а при варене се отделя специфична мазнина. Месото е много ароматно, плътно и след печене става сочно.

Отгледаната за месо кокошка в производствени ферми няма нито голям терен, а дори да е захранвана с варовик и фураж, тя е пропуснала много от другите неща, които стопанинът би й давал. Месото е розово, дели се лесно, при варене не е толкова ароматно и бульонът не става така питателен.  Тук умишлено изключвам всички онези ситуации, в които месото се свива или има миризма на солен разтвор. Изобщо не искам да ги мисля. Пък и при тях дори тарелката не изглежда "щастлива".

Жителите на големите градове разчитат за прехраната си на супермаркета. Но препоръчвам все пак, ако ви се отвори възможност, да намерите от някъде домашна кокошка. Сгответе и споделете резултата.