Престъпник без престъпни намерения

Психологията винаги ми е представлявала интерес. От една страна, защото човешкото мислене е наистина необятно, и второ, защото всички житейски избори, постижения, грешки и падения, щастливи мигове или заболявания - било то физически или душевни, са в резултат именно на настройката на човешката психика.

Медицината също изучава малко психология. Както и правото. За малко всъщност преди години да стана съдебен лекар, но това е дълга история. Това, което ме вълнува днес е умисълът за всяко извършено действие. Независимо дали то е за свое добро, в полза на околните или пък води крачка по крачка към престъпление. А има ли престъпник без престъпни намерения? - израз, който напоследък е доста често коментиран.

Според психолози умисълът се състои от два момента - волеви и интелектуален. На тази база  юристите, които се занимават с наказателно право, и следователите заключват, че лицето съзнава постъпката си и е извършило виновно или не някакво престъпление. Тук ще търсим и отговора на въпроса.

Първият е интелектуалният момент. Обозначава, че лицето предвижда обществените последици от извършването и е наясно с общественоопасния характерна на деянието си. Вторият, волевият момент, отразява отношението към постъпката - дали са осъзнати последиците от действията, или не.

Съчетанието между двете оформя цялостната психологическа картина. Престъпникът може да е действал умишлено. Тогава са налични и интелектуалният момент, и волевият - лицето е нясно с действията си, желае да постигне целите и последиците от тях. Непряк (още наричан евентуален) умисъл пък има, когато лицето е приемало, че евентуално могат действията му да доведат до някакви последици, но е следвал идеята за тях като е мислел, че евентуално ситуацията може да се развие и по друг начин.

Човешкото съзнание и мислене е необятно, затова юристите и психолозите са премислили и други видове умисъл, които само ще спомена - неопределен, условен, алтернативен... Умът измерва варианти, възможности, вероятности - както искате ги наречете. Затова и не можем да съдим хората просто така. Понякога нещата се случват независимо от нас. Понякога фактите могат да говорят, че някой е престъпник, но психолозите да заключат, че той няма и никога не е мислел, че е можел да причини вреда. Напротив дори се е опитвал всячески да предотварти престъплението.

Така че, да, за съжаление може да има престъпник без престъпни намерения, но законът да заяви вина.