Дисморфофобията е психическо заболяване, при което пациента умишлено избягва огледала, тъй като смята, че част от тялото му е уродлива, или меко казано - грозна, без заобикалящите го хора да мислят така. Той полага неимоверни усилия за подобряването й като е готов да се подложи на различни козметични процедури за подобряване на вида си, понякога дори с неоправдан риск за живота.
Дисморфофобията не е характерна за тинейджърите, които се вманиачават по носа, краката, мускулите на лицето или гърдите при момичетата. Да, заболяването може да води началото си от тези години, но няма общо с прищявките на младите да изглеждат по-добре като следват барби или кен модел. Когато си диагностициран с това психично заболяване, имаш ужасяващото усещане, че не си харесван от околните и те умишлено те избягват. Пациентът е крайно чувствителен към реакциите на обкръжението му и има крайно ниско самочувствие. Склонен е към нехарактерно поведение, изпада в депресивни състояния и в нередки случаи обмисля самоубийство, защото не може да преживее вида си.
Типичен случай на дисморфофология е жена, която не харесва бюста си. Тя прави пластична операция, с която го увеличава, но след време получава възпаление от неправилно поставени импланти. Когато новият лекар, когото посещава, й казва, че трябва да махне имплантите, защото предписаните й медикаменти не действат, тя първоначално отказва. След поредица от усложнения се съгласява на операция, но изпада в депресия в момента, в който попада в болница. След няколко седмици, жената е с нормалния си размер гърди, повлияна от медикаментите, но обмисляща ново увеличаване на бюста, осъзнавайки, че това може да й коства повторно възпаление и риск за живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар