Кой се разболява през лятото? И защо сезонът на морето не е гаранция за здраве

 

Когато мислим за лятото, обикновено си представяме море, слънце, планина и леки дрехи. В главата ни сезонът е символ на свобода и здраве, но реалността е по-различна – хората се разболяват и през юли, и през август, и понякога точно тогава най-много. Причините са много по-прости (и изненадващи), отколкото изглежда.

През лятото организмът е подложен на рязка смяна на условия – климатични, хранителни и социални. Климатиците, ледено студените напитки, температурният шок между 35°C навън и 21°C вътре, прекомерното излагане на слънце, контактите с много хора на почивка – всичко това създава идеална среда за вируси и бактериални инфекции. И да, точно сега се активират неща, които обикновено свързваме със зимата – ангини, стомашно-чревни вируси, херпангина при децата, дори пневмонии.

Един от големите летни капани е храната. В жегата всяка храна се разваля по-бързо, особено ако е на открито – на плажа, в къмпинг или на пикник. Салати, морски дарове, кремове и млечни продукти могат да станат източник на хранителни инфекции само за часове. Симптомите – повръщане, диария, температура – се появяват бързо и често развалят цялата почивка.

Водата е друг рисков фактор – както тази, която пием, така и тази, в която плуваме. Не всяко море, езеро или басейн е чисто. При поглъщане на замърсена вода могат да се развият гастроентерити или ушни и очни инфекции.

Слънчевите изгаряния също са форма на „лятно заболяване“. Те не са просто зачервена кожа – при по-тежки случаи има треска, втрисане и общо неразположение. При деца и хора със светла кожа изгарянето може да доведе до дехидратация и топлинен удар.

Вирусите, които обичат лятото, не са малко – ентеровируси, аденовируси, норовируси. Те се предават лесно там, където много хора споделят едно пространство – хотели, детски лагери, аквапаркове. През лятото на 2025 г. в Европа вече има регистрирани случаи на Западнонилска треска, Тоскански вирус и чикунгуня – заболявания, пренасяни от комари и кърлежи, които се разпространяват заради климатичните промени. Това означава, че освен познатите летни вируси, сега има и нови рискове, които изискват по-висока лична защита и внимание.

Истината е, че болестите през лятото често ни заварват неподготвени, защото сме в режим „всичко е наред“. Не мислим за хигиена на ръцете, за безопасност на храната, за разумно излагане на слънце. Но ако сме внимателни, можем да си спестим много проблеми.

Моят извод след години наблюдения е прост – лятото не е време да пускаме контрола, а време да променим начина, по който го упражняваме. Вместо да мислим за болестите като за зимно явление, по-добре е да приемем, че всяко време има своите рискове. И да пазим тялото си целогодишно – с добра храна, хидратация, разумно излагане на температури и чисти ръце, независимо дали сме с яке или по бански.

Няколко думи за доматите

Да играем на асоциации. Коя е първата салата, която би ви дошло на ум да си поръчате в ресторант? Шопска? Вероятно, да. Шопската салата е любима на всеки българин. А какво има в нея? Малко домати, краставици, сирене, може би лук и сурова чушка. А какво слагаме редовно, когато готвим? От какво си приготвяме сок или пюре за зимата? Кой и този червен зеленчук, който произлиза от Южна Америка, но е станал любим на милиони европейци? Доматът, разбира се. Някога хрумвало ли ви е да се запитата какво по-точно съдържат доматите, с какво са полезни и какво количество от тях е разумно да си похапвате?

Всъщност няма ограничение по колко от любимия зеленчук можем да ядем. Той е изключително нискокалориен, като в 100 гр. има максимум 20 калории. 95% от съдържанието му е вода, останалото са въглехидрати и по малко количество протеини и мазнини.

Ако потърсим още повече информация, ще разберем, че доматите съдържат редица полезни витамини, от които се нуждае организма ни. Така например суровите домати съдържат витамин С и умерени дози про-витамин А и витамин В9. Съдържанието на минерали е ниско, но все пак можем да открием малки дози магнезий, натрий, калий, калций, желязо, цинк, флуор и фосфор.

Най-важната полезна страна на доматите, която си струва да запомним, е наличието на антиоксиданта липкопен. Липкопенът е веществото, което придава познатият ни червен цвят на доматите. Той е изцяло с натурален произход, а ежедневният му прием е доказал благотворното си въздействие върху забавяне стареенето на кожата, изхвърляне на токсините от тялото, неутрализиране на свободните радикали и дори се смята, че помага при борбата срещу някои форми на рак.

Възможно ли е да прекалим с приема си на вода?

Водата е изворът на живота! Всичко го знаем, нали? Затова и се стремим да приемаме достатъчно вода ежедневно, да хидратираме организма си и да се освобождаваме от натрупаните в телата ни токсини. Всичко това е хубаво, но и много хубаво не е на хубаво...

Всъщност напълно възможно е да се окаже, че предозираме дневната си водна дажба и вместо да помагаме на организма си, ние го затормозяваме. Ако сега се питате по колко литра да пиете вие самите, бързам да отбележа, че няма общо правило. Грешно е да се каже, че са ни необходими по 2 литра дневно. Това зависи от годините, пола, теглото, физическата ни активност и температурите навън. Смята се, че около 8 до 12 чаши на ден ежедневно е допустима доза, но личният ми съвет е да пиете, когато се чувствате жадни и да оставяте водата на страни, ако и без друго се чувствате подути, тежко ви е и изпитвате дискомфорт.

Може би се питате как така съществува предозиране с вода, след като от толкова много места чуваме колко е полезна. Не отричам положителните й свойства, но не забравяйте, че за да се усвои от организма, тя трябва да бъде преработена от бъбреците. Ако им стоварите повече работата, отколкото могат да поемат, нормално е да се окаже, че ги претоварвате и в последствие да развиете бъбречно заболяване. Освен това прекомерният прием на вода може да разреди натрия в кръвта ви и да доведе до т.нар. хипонатриемия, но не бързайте да се шашката, защото това се случва най-вече при атлетите и активно спортуващите хора.