Поставете си цели, за да бъдете по-успешни в живота

 

Логично е, че зад силна мотивация стоят стимулиращи цели: колкото по-конкретни и подробни са те, толкова по-добре ще ръководят действията. Докато личната мисия се опитва да улови личността и голямата картина, тук става дума за осезаеми цели и мотиви. Тук важи законът за яснотата: колкото по-ясни са целите, толкова по-ефикасно и ефективно можете да работите за постигането им.

Привличането на целите
Колкото повече записвате, пренаписвате и мислите за целите си, толкова по-ясни ще стават те. Целите имат притегателна сила: те влияят на начина, по който мислите. Вярвайки в себе си и че можете да го направите, вие ще търсите и намирате начини и средства наистина да го осъществите.

Успехът става измерим
Целите имат друга мотивираща функция: Те са критериите, по които можете да бъдете измервани. Всяко чувство за постижение зависи от това какво определяме като успех. Можем да класифицираме обратната връзка за нашите действия само, ако имаме конкретни идеи за това кое е добро и кое не. Следователно вие също трябва да определите лични цели за обучение и развитие за дадена задача.

Работа зад граница

Когато искате да заминете в чужбина дали правите сметка как и с какво искате да се занимавате, или по-скоро сте от този тип, които са убедени, че там е по-добре от при нас и това в никакъв случай не подлежи на съмнение.

Лично аз действително се съмнявам в подобен род твърдения. Смятам, че реализацията зад граница зависи както от отделния човек, така и от неговото професионално поприще. Мнозина без акредитирано в чужбина образование у нас, успяват да стигнат само до тезгяха на някой бар или до касата на Макдоналдс, където взимат млади чужденци, тъй като родните им студенти предпочитат малко по-интелектуални професии. По мои впечатления, с по-висок шанс да се представиш в другата страна с престижа професия, по която да работиш и да получаваш високо възнаграждение, е единствено възможно, ако успееш да влезеш в тамошен университет и се представиш толкова добре, че те предпочетат в някоя голяма компания.

Другият вариант е да имаш завършено тук образование, за което има търсене на Запад. Такива например са строителните инженери, лекарите... Предпочитани са поради факта, че според местните стандарти тези кадри не са достатъчно платени. Според нашите - западната е заплата мечта, образно казано. Затова в Германия и Англия например посрещат с отворени обятия такива специалисти.  Какъв парадокс, нали?

А още по-големият парадокс е, че именно в България, ако лекари работят в по-малко областни градове като Сливен, Ямбол, Смолян ще имат доста голяма финансова стабилност и ще бъдат много тачени, поради факта, че там пък болници затварят отделения, поради липса на кадри. Би било наистина сладко да си единствен пулмолог в 80 000 град, нали? Но за съжаление младите лекари предпочитат по-оживени селища.

Работа в слънчевото време

Кажете ми, скъпи читатели, как се очаква от човек да работи в това слънчево време? Седя си пред компютъра, отмятам задачите за деня, върша първо, второ, трето и т.н... и поглеждам през прозореца. Навън пече слънце до неустоимост. Иска ми се да захвърля всичко и да изляза да се поразходя, да се попека, да опъна едно одеяло в парка, да се видя с приятели.

Не ме винете, че Коефициентът ми на полезно действие спада драстично, като погледна как децата тичат, ритат и крещят от съседното игрище. Припомням си как едно време точно в тези юнски и юлски периоди хич не ми се учеше и на мен, а ми се излизаше навън. Сега ситуацията е много сходна с тази разлика, че не ми се и работи.

Продължавам естествено да си върша задълженията. Работата няма да избяга, но няма и да я свърши някой друг. Просто ще си пусна щорите плътно, за да не виждам какво се случва навън и да не се дразня, че съм затворен в тази стая в момента. Търпеливо ще почакам работния ден да свърши...