Светльо Кантарджиев: „Биограф‟ е за интелигентни хора

Като мъж модните списания са ми чужди, а към клюките не само, че ме е срам да посегна, но и се чувствам нелепо само като си помисля да ги чета, защото ако има нещо, което един мъж мрази, то това са жълтините, светските слухове и поводите за евтина сензация. Именно затова и избягвам да купувам  подобни издания. Но и по друга причина – те на нищо не могат да ме научат.

Да, ключовата дума тук е точно „учене”. Не си мислете, че като студент съм бил прекалено ограничаван от специалността си или пък съм бил чак толкова ученолюбив, но съм от този тип, че ако нещо не ми дава някакво познание, поука, смислен текст, ако не ми носи някакви интелектуални дивиденти, то просто не заслужава вниманието ми.

Така станах любител на „Нешънъл Джеографик‟, но само с полезни факти и наука не се живее. Трябва да бъдеш и малко привлечен към социалната страна на обществото, в което се развиваш. Открих списание „Биограф‟ някъде през пролетта, когато прочетох за чудесното му представяне от маркетинг директора му Светльо Кантарджиев. Познавах г-н Кантарджиев от медиите като колекционер, защитник на културните ценности, учредител на фондация Мизия, и управител на издателство „Ню Медия Груп‟ с прекрасните класически детски приказки. Сега разбирам, че освен да се занимава с градивна творческа дейност се грижи и за популяризацията на може би най-доброто обществено списание, което пише за известните личности по света и у нас, но не по онзи жълт начин, а с художественост, обществен ангажимент и библиографска прецизност. Културните лица на България най-сетне имат трибуна да разкажат малко повече за себе си – да споделят мисли, драми, кошмари, радости... по един непринуден и неизкривен от политиката на някое жълто издание начин.

Нужно е само да го разтвориш и веднага ще разбереш защо Светльо Кантарджвие го нарича списание за интелигентна аудитория. Оттам не ще се видят червени заглави, вулгарни епитети и опростачено говорене. Всичко е написано така че, да направи читателя съпричастен и най-вече – така че да не ограничава читателската аудитория до мъжка или дамска. Нещо, което трябва да бъде оценено по своето значение и да се признае като принос на Светльо Кантарджиев.

Жените са песимистите във връзката

Наблюденията ми по въпросите за обвързването са отдавнашни. Включват както по-младите, така и колежки на по-зряла възраст - 29-32 години. Не е никак странно, че има представителки на моята професия, които са все още необвързани. С напрегнатото ежедневие като нашето рядко ни остава изобщо свободно време, та какво остава за сериозна връзка.

Това е една от причините жените в повечето случаи да встъпват във връзка с песимистични нагласи. След първото несъответствие започват да си мислят "ще се разделяме или няма да се разделяме", което внася напрежение във взаимоотношенията.

За по-зрелите жени е разбираемо, в следствие от стреса в ежедневието, различните приоритети и изградените навици, както и носенето на багажа на миналото от несполучливи връзки, да подхождат с неверие, страх и съмнение към малката радост в любовно отношение. Но по-младите не ги разбирам.

Мои познати с пораснали дъщери споделят за честата смяна на настроенията им. На едно празнично събиране като попитах 18-годишната щерка на колегата "Как върви с гаджето й?'" тя направо ми отговори, че сигурно ще се разделят. Когато продължих разпита със "Защо?", тя ми каза, че така ставало с всички.

Ако влезеш в отношения с нагласата, че ще се разделяте, то непременно се случва, си мисля. Песимизмът не е помощник в любовта. Да си намериш половинка означава да имаш другар в забавленията, в ежедневието, в споделянето и всичко, което произтича. В една връзка няма място за очаквания и нагласи. Нещата просто се случват.

Това важи както цяло за жените. Ние мъжете много много не му мислим. Може би за това и по-лесно преодоляваме разделите.

Честит Никулден!

Днес е любимият ми празник. Любим в кавички и не съвсем. На сериозно харесвам Никулден, тъй като имам много приятели, носещи хубавото име Никола, Николай, пък и съм почитател на добре приготвените рибни ястия. Но ще ви призная, че откакто започнах да практикувам професията си не съм хапвал шаран. Избирам лесна за приготвяне и главно риба с възможно най-малко кости.

Първите години, кото млад специалист ме избираха да давам дежурства все по празниците. На Никулден се нагледах на пациенти пред спешния УНГ кабинет със заседнали костици.

Хапвайте внимателно, хора! Това не е нещо, което не можете да видите, ако си гледате в чинията. А ако пийвате повечко поне приготвяйте храната си с филета без опасните гърлозастрашаващи харпуни ;)

Весел празник на всички моряци, именници и празнуващите покрай тях!

Синдромите в политиката

Често в блога си засягам политически теми. Това е така, защото смятам, че освен здравето за индивидуалното оцеляване на човек, за да просъществува обществото ни и да се развиваме като цивилизационни единици са необходими права, които да определят ред. А редът идва от държавата.

От мнозина напоследък чувам, главно таксиметрови шофьори, които ме карат до работното ми място, когато сутрин закъснявам, че цитирам: "Ние държава нямаме". Не зная защо, но представители на тази професия, тъй като явно седим един до друг и се чудят какъв разговор да подхванат, все избират политика. Темата очевидно е болежка за цялото ни общество. Много са на тяхното мнение.

Аз не мисля, че точно държава нямаме. Имаме си и в нея живеят доста добре, онези, които се занимават с бизнес, като под бизнес слагам и политиката, тъй като според мен това си е един от най-добре развиващите се бизнеси в страната ни. Обаче управлението само по себе си като такова е сериозно засегнато от генетично заболяване. Наследствено предавано от поколение на поколение. И бих го определил като Синдром на Его. Не случайно намесвам психологията. Тя е част от всяко заболяване. А представителите на политическите ни среди в повечето случаи, използвайки медиите манипулират, за да подхранват личното си его.

Това не е въпрос на политическо оцеляване - да смажеш другия, за да го изкараш черен в очите на околните, да опетниш името на цяла гилдия или да съдиш без да имаш правото на това, само за да излезеш ти Добрия герой. Това е въпрос на тежка мозъчна дисфункция. Политическа лудост, чиито симптоми са фобии, тревожност, агресия, нелогично поведение... Лечение няма. Медицината е безсилна. Нужни са мерки от друго естество.

Четенето предпазва от болест на Алцхаймер

Романи, повести, разкази, вестник или брошури. Не спирайте да четете, да учите, да се интересувате. Това е един от най-добрите и изпитани методи, които повишават шанса ви да запазите разсъдъка си над 65 години.  Именно това е рисковата  възраст за развитие болест на Алцхаймер.

Болестта е коварна. Независимо, че протичането й е индивидуално при всеки пациент общите симптоми са неспособност за придобиване на нови спомени, трудност при припомнянето на скорошни събития. В последствие идват объркване, раздразнителност, загуба на дълготрайната памет, чести промени в настроението. Развитието на болестта като цяло е трудно прогнозимо. Диагностицирането включва провеждането на редица когнитивни тестове, мозъчен скенер и оценка на поведението.

Независимо, че причините за заболяването не са много добре изучени и в тази насока ще продължат изследванията още години напред, до установяване със сигурност и откриване на лечение за превенция, а при заболелите - облекчаване на симптомите. За пълно излекуване е рано да се мисли, тъй като при болестта на Алцхаймер се наблюдава наличие на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Лайшки казано - мозакът се променя. В зависимост от местата, където се появяват измененията се проявяват трудности при говора, дезориентация или други.

Аз съм привърженик на предположенията, че профилактика може да се осъществи с промени в досегашния начин на живот. Това включва балансирана диета, повече почивка и спокойствие, както и стимулиране на мозъка с упражнения за ума, решаване на кръстословици, логически задачи, както и много четене. По наблюдения на много от колегите ми, едни от хората, най-малко засегнати от деградативни психически изменения, които настъпват с възрастта са представители на професиите лекари, адвокати, актьори, редактори. Т.е хора, които цял живот са занимавали мозъка си с четене, запаметяване, преработка на информация. Вярвам, че наистина има резон в това, защото четенето като цяло е процес на възприемане, селектиране, разбиране, интерпретиране, подхранва въображението и спомага за абстрактното мислене.

Какво правим със старите лекарства?

Ако всеки от нас се разрови малко из чекмеджетата у дома, със сигурност ще открие някое и друго лекарство с изтекъл срок на годност. Можем да съберем даже цяла торбичка с такива... но след това се появява въпросът: Какво да правим с тях?

Преди това обаче, нека ви кажа какво не трябва да правите - да ги изхвърляте в канализацията или в общия боклук!  Лекарствата се приготвят по химичен път и съдъжат много вещества, които са вредни за хората и природата въобще. Могат да бъдат дори токсични! А попаднали в канализацията или общия отпадък, се разпространяват много по-лесно и бързо. Много можем да си навредим с постъпки от този вид...

Какво да правим в такъв случай?

Ако съм прав, до момента няма ясно решение по този проблем. Лекарствата трябва да се унищожават по специален начин на специални места. Първо обаче трябва да се предвижат до  тези места. Най-правилното решение, което можете да вземете в случая, е да занесете пликчето със стари лекарства в някоя по-голяма аптека. Можете да ги помолите служителите там да ги съхраняват и да ги транспортират на определените места, защото фармацевтите със сигурност ще са по-запознати от вас в случая. Рискувате, за съжаление, да не изпълнят молбата ви, защото не са задължени на практика да го правят. Не пречи обаче да опитате...

Приятелите са, за да се подкрепят

Наскоро изпаднах в много неудобна ситуация. Беше ми се струпала страшно много работа, та нямаше как да смогна с всичко. Щях да изпусна много важни срокове и да си навлека големи проблеми на главата. Не знам какво щях  да правя, ако един добър приятел не ми беше помогнал. Казва се Петър и искам да използвам настоящия момент, за да му благодаря за всичко, което направи за мен през изминалите две седмици...

Случилото се ми помогна да разбера колко е важно да имаш приятели, на които да можеш винаги да разчиташ. Може да звучи парадоксално, но дори семейството ти в някои моменти не би могло да ти бъде достатъчна упора... Не искам да ви казвам какво точно ми се случи, но искам да запомните това: Приятелите са за това, за да се подкрепят взаимно. И това не означава само те да подкрепят вас, но и вие - тях. Приятелството е двупосочна задача, в която и всички участвате заедно.