Синдромите в политиката

Често в блога си засягам политически теми. Това е така, защото смятам, че освен здравето за индивидуалното оцеляване на човек, за да просъществува обществото ни и да се развиваме като цивилизационни единици са необходими права, които да определят ред. А редът идва от държавата.

От мнозина напоследък чувам, главно таксиметрови шофьори, които ме карат до работното ми място, когато сутрин закъснявам, че цитирам: "Ние държава нямаме". Не зная защо, но представители на тази професия, тъй като явно седим един до друг и се чудят какъв разговор да подхванат, все избират политика. Темата очевидно е болежка за цялото ни общество. Много са на тяхното мнение.

Аз не мисля, че точно държава нямаме. Имаме си и в нея живеят доста добре, онези, които се занимават с бизнес, като под бизнес слагам и политиката, тъй като според мен това си е един от най-добре развиващите се бизнеси в страната ни. Обаче управлението само по себе си като такова е сериозно засегнато от генетично заболяване. Наследствено предавано от поколение на поколение. И бих го определил като Синдром на Его. Не случайно намесвам психологията. Тя е част от всяко заболяване. А представителите на политическите ни среди в повечето случаи, използвайки медиите манипулират, за да подхранват личното си его.

Това не е въпрос на политическо оцеляване - да смажеш другия, за да го изкараш черен в очите на околните, да опетниш името на цяла гилдия или да съдиш без да имаш правото на това, само за да излезеш ти Добрия герой. Това е въпрос на тежка мозъчна дисфункция. Политическа лудост, чиито симптоми са фобии, тревожност, агресия, нелогично поведение... Лечение няма. Медицината е безсилна. Нужни са мерки от друго естество.

Четенето предпазва от болест на Алцхаймер

Романи, повести, разкази, вестник или брошури. Не спирайте да четете, да учите, да се интересувате. Това е един от най-добрите и изпитани методи, които повишават шанса ви да запазите разсъдъка си над 65 години.  Именно това е рисковата  възраст за развитие болест на Алцхаймер.

Болестта е коварна. Независимо, че протичането й е индивидуално при всеки пациент общите симптоми са неспособност за придобиване на нови спомени, трудност при припомнянето на скорошни събития. В последствие идват объркване, раздразнителност, загуба на дълготрайната памет, чести промени в настроението. Развитието на болестта като цяло е трудно прогнозимо. Диагностицирането включва провеждането на редица когнитивни тестове, мозъчен скенер и оценка на поведението.

Независимо, че причините за заболяването не са много добре изучени и в тази насока ще продължат изследванията още години напред, до установяване със сигурност и откриване на лечение за превенция, а при заболелите - облекчаване на симптомите. За пълно излекуване е рано да се мисли, тъй като при болестта на Алцхаймер се наблюдава наличие на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Лайшки казано - мозакът се променя. В зависимост от местата, където се появяват измененията се проявяват трудности при говора, дезориентация или други.

Аз съм привърженик на предположенията, че профилактика може да се осъществи с промени в досегашния начин на живот. Това включва балансирана диета, повече почивка и спокойствие, както и стимулиране на мозъка с упражнения за ума, решаване на кръстословици, логически задачи, както и много четене. По наблюдения на много от колегите ми, едни от хората, най-малко засегнати от деградативни психически изменения, които настъпват с възрастта са представители на професиите лекари, адвокати, актьори, редактори. Т.е хора, които цял живот са занимавали мозъка си с четене, запаметяване, преработка на информация. Вярвам, че наистина има резон в това, защото четенето като цяло е процес на възприемане, селектиране, разбиране, интерпретиране, подхранва въображението и спомага за абстрактното мислене.

Какво правим със старите лекарства?

Ако всеки от нас се разрови малко из чекмеджетата у дома, със сигурност ще открие някое и друго лекарство с изтекъл срок на годност. Можем да съберем даже цяла торбичка с такива... но след това се появява въпросът: Какво да правим с тях?

Преди това обаче, нека ви кажа какво не трябва да правите - да ги изхвърляте в канализацията или в общия боклук!  Лекарствата се приготвят по химичен път и съдъжат много вещества, които са вредни за хората и природата въобще. Могат да бъдат дори токсични! А попаднали в канализацията или общия отпадък, се разпространяват много по-лесно и бързо. Много можем да си навредим с постъпки от този вид...

Какво да правим в такъв случай?

Ако съм прав, до момента няма ясно решение по този проблем. Лекарствата трябва да се унищожават по специален начин на специални места. Първо обаче трябва да се предвижат до  тези места. Най-правилното решение, което можете да вземете в случая, е да занесете пликчето със стари лекарства в някоя по-голяма аптека. Можете да ги помолите служителите там да ги съхраняват и да ги транспортират на определените места, защото фармацевтите със сигурност ще са по-запознати от вас в случая. Рискувате, за съжаление, да не изпълнят молбата ви, защото не са задължени на практика да го правят. Не пречи обаче да опитате...

Приятелите са, за да се подкрепят

Наскоро изпаднах в много неудобна ситуация. Беше ми се струпала страшно много работа, та нямаше как да смогна с всичко. Щях да изпусна много важни срокове и да си навлека големи проблеми на главата. Не знам какво щях  да правя, ако един добър приятел не ми беше помогнал. Казва се Петър и искам да използвам настоящия момент, за да му благодаря за всичко, което направи за мен през изминалите две седмици...

Случилото се ми помогна да разбера колко е важно да имаш приятели, на които да можеш винаги да разчиташ. Може да звучи парадоксално, но дори семейството ти в някои моменти не би могло да ти бъде достатъчна упора... Не искам да ви казвам какво точно ми се случи, но искам да запомните това: Приятелите са за това, за да се подкрепят взаимно. И това не означава само те да подкрепят вас, но и вие - тях. Приятелството е двупосочна задача, в която и всички участвате заедно.

Няколко думи за здравето ни

Времето е пари! Знанието е сила! Успехът е старание! Мечтите са сила! Нека кажем няколко думи и за здравето в такъв случай...

То е едно от най-важните ни "съкровища". Спомням си дори една народна приказка (а сигурно има и много такива, които не знам), в която най-богатият човек на света се оказа не този с най-много злато и пари, а този с най-крепко здраве.

При някои от нас здравето е даденост и може би не осъзнават какво имат в действителност, докато не го загубят поне за момент. Други трябва да полагат грижи, за да поддържат здравето си и заради това го ценят много повече. Има и такива, които са "болни" на тема здраве. При най-малкото нещо тичат при чичо доктор и искат лекарства. Няма лошо, но не прекалявайте, моля... Едно покашляне или кихане не означава непременно настинка или необходимост от медикаменти. Сещам се за още един тип "пациенти". Това са тези, които имат едва ли не някакво хронично заболяване, което ги обсебва. Препитали са си много до сега и може би от години се борят я с някоя гъбична инфекция, я с болки в сливиците или нещо друго.

Здравето е ценно и когато усетим, че нещо с него не е наред, е хубаво да се консултираме със специалисти. Не отлагайте до последно. Ако сте здрави, ще имате повече време за себе си и за близките ви. Грижете се за това свое най-голяма "съкровище" подобаващо.

Работа в слънчевото време

Кажете ми, скъпи читатели, как се очаква от човек да работи в това слънчево време? Седя си пред компютъра, отмятам задачите за деня, върша първо, второ, трето и т.н... и поглеждам през прозореца. Навън пече слънце до неустоимост. Иска ми се да захвърля всичко и да изляза да се поразходя, да се попека, да опъна едно одеяло в парка, да се видя с приятели.

Не ме винете, че Коефициентът ми на полезно действие спада драстично, като погледна как децата тичат, ритат и крещят от съседното игрище. Припомням си как едно време точно в тези юнски и юлски периоди хич не ми се учеше и на мен, а ми се излизаше навън. Сега ситуацията е много сходна с тази разлика, че не ми се и работи.

Продължавам естествено да си върша задълженията. Работата няма да избяга, но няма и да я свърши някой друг. Просто ще си пусна щорите плътно, за да не виждам какво се случва навън и да не се дразня, че съм затворен в тази стая в момента. Търпеливо ще почакам работния ден да свърши...

Новата епоха

Напоследък все повече се говори  за природосъобразен начин на живот и позитивно мислене. Навсякъде можем да се натъкнем на статии, книги, интервюта, семинари  и филми, които призовават към личностно усъвършенстване и развитие. Много популярно и модерно е мисленето в духа на така наречената New Age философия. Тя залага главно на себереализацията, себеразвитието и себеоткритието.

Корените на идеите, които тя предлага идват от източните философии и религии, а посланието им най-вече е насочено към това, че западния свят прекалено много е потънал и зависим от материалното и има огромна нужда да надникне в духовното.

Някак си фактът, че повече и повече хора се интересуват от тези неща, както и все по-разпространената им популярност, показва, че съвременният модерен човек има огромна нужда от това.

Четенето на книги, гледането на тематични филми обаче съвсем не означава, че можем да разберем напълно идеите и посланията, които са заложени в тях. Необходимо е и практически да внедрим такива навици, начин на мислене и дейности в живота си. Само така бихме  разбрали по-дълбинно и истинно дали това е подходящо за нас и дали действа.

Всеки малко или много търси щастие в живота си. А религиите и философиите предлагат множество пътища за достигането му. Доста популярни са и заниманията с йога, медитация, тай чи и множество други, като начин за справяне с ежедневния стрес. А дали тази нова популярна вълна на новата епоха, призоваваща към позитивизъм  и природосъобразност ще ни отведе до щастие или не – предстои да разберем.