Кои професии излагат на риск здравето и живота ни?

Трудът краси човека, са казали старите и мъдри хора. Ала тази прекрасна мисъл, която има за цел да ни приучи към трудолюбие, си е просто манипулация, за да изпълняваме дневните си задължения.

Истината е, че нито ни се работи, нито работата ще ни разкраси. Точно обратното. Трудът предизвиква такива изменения в човешкото тяло, че единствено би могъл да скъси живота ни. И все пак трябва да се работи иначе не може да се живее. Усещате ли тънката ирония?

Всяка една професия съдържа рисков фактор. Може би единствено умерения аграрен труд е полезен, като тук ще е необходима дефиниция на думата "умерен" и пояснение на точно кой труд. Да се разбира дейност, която води до укрепване на мускулатурата и сърдечно-съдовата система. Нека се има предвид, че работата извън голямо населено място е много за предпочитане, заради по-чистия въздух и липсата на стрес.

Когато говорим за това кои професии излагат на риск  здравето, спокойно можем да кажем - почти всички, тъй като дори седенето на стол продължително може да предизвика проблеми с кръста, раменете, седалището, оток на глезените и т.н.

Но наистина професиите, които излагат хората на риск със здравето, са следните.
1. Лекарите - хирурззи и други специалисти;
2. Лаборанти - хора, които работят с кръв и правят различни прецизни изследвания;
3. Миньори - обикновено имат белодробни проблеми;
4. Работници в металургическата и химическата промишленост - хората с досег до олово имат редица проблеми със зъбите или други;
5. Зъболекари - повечето пациенти може да са в добро общо здраве, но и такива, които не са.
6. Тираджии и шофьори на далечни дестинации - постоянното шофиране и недоспиване води до заболявания на нервната система;
7. Ветеринари - независимо дали са на домашни любимци или на селскостопански животни - ветеринарните лекари също са изложени на зарази и инфекции;

Сещате ли се за други легални професии, който представляват за изпълняващия им риск за здравето?

Какво да правим, когато ни залюти от чушка?

Много хора обичат пикантна храна - смесицата от тръпчиви подправки и харесват да експериментират с лютото. Този вкус не е нещо, което понася на всеки. Ако сте мъж и не можете да ядете много люто, това не ви прави по-малко мъжествен. Ако пък сте жена и обожавате люто шкембе за закуска, това пък не ви прави по-малко женствена.

Всъщност поносимостта към люто зависи изцяло от устройството на организма. Това зависи от индивидуалния праг на болка. Болка ли, ще се запитате? Точно така. Лютата чушка, най-честата люта храна, която консумираме, съдържа фенолното съединение капсаицин, което предизвиква дразнене по лигавицата, защото стимулира рецепторите за болка. Някои видове чушки са толкова люти, че само докосване до тях може да предизвика дразнене на кожата. Лютивината всъщност може да се измерва. Има мерна единица за това и се нарича сковил.  За сравнение ще кажа, че сос Табако има лютивина 600-800 сковила, а една от най-лютите чушки на света, която буквално може да спре дишането, е червената савина – 350 000 до 577 000 сковила.

Какво трябва и какво не, за да преодолеем лютивината?

Ако хапнете една червена савина – по-добре потърсете лекарска помощ. Ако обаче домашното ви меню се ограничава до много лютите пиперки на баба ви, тогава има едно  нещо, които не трябва да правите, а правите, за да мине дразненето. Първо пиете вода. Водата прокарва храната, но не отмива лютивината, просто защото тя не се отмива.  Ядейки безбожно люта чушка, а след това пиейки студена вода, вие притъпявате за миг усещането за болка, което лъжливо ви оставя с убеждението, че помага. Не, не помага. В момента, в който прекратите пиенето на вода, изпитвате лютивината с нова сила.  

За люто по-добрият вариант е да се яде хляб, за да се стимулират други рецептори. Само така можете по-леко да приемете тръпките.

Лютото се чувства по-силно при гореща храна. Ако храната е студена, лютивината ще се усети доста по-малко. Независимо това лютите и пикантните храни са много по-разпространени в страни с по-топъл климат. Най-пикантни са кухните на Индия и Мексико, от по-известните ни. Защо хора, които живеят на топло, предпочитат такава храна, не е загадка. Правят го, за да охлаждат организма си както когато пият топли течности и други.

Срещали ли сте химера?

Чували сте за Химери от научно популярни филми на митологична тематика или от фентъзи кино продукции за Древна Гърция. Затова предполагам, че сте наясно, че химерата е животно с глава на лъв, опашка на дракон и тяло на коза. Други митове и легенди я описват като триглаво чудовище с лъвска, козя и змийска глава. В някои съвременни фантастични и мистични сериали е описана като същество, което може да сменя формата си.

Сигурно се питате защо ви попитах: "Срещали ли сте химера?". В митологичен смисъл - едва ли. НО...в действителност химерите са сравнително често срещани в нашето съвремие. В биологичен аспект това не са чудовища, а хора или животни, които могат да бъдат с две различни ДНК, по-простичко казано.

Човешкият химеризъм може да се появи по естествен и изкуствен начин. Първият се поражда още на ембрионално ниво, когато майката, носител на плода, всъщност е заченала близнаци. Двете оплодени яйцеклетки могат да се слеят в една (един вид единият близнак да погълне другия близнак) и да дадат двойна ДНК. Това е най-често срещаната причина. Има и други два случая на естествен химеризъм, но смятам да ги подмина, тъй като изискват доста по-сложно обяснение. Изкуственият химеризъм може да възникне в резултат на трансплантация на органи. Понякога е от жизнена необходимост организмът да приеме присадения орган и да се превърне в своеобразна химера.

Много хора-химери не знаят, че са такива, докато събитие в живота им не изиска ДНК изследване. Например установяване на бащинство. Тогава може да се окаже, че един баща, но дори и майка, не е родител на собственото си дете. При мъжа се получава, когато ДНК в кръвта не е еднакво с това в семенната течност.

Други случаи на химеризъм са глава и тяло с различна ДНК, както и отделни органи като сърце, бял или черен дроб, полови органи, коса, лице и т.н.

Малък процент от хората с хетерохромия (две различни очи) също може да са химери. Закономерност обаче не е доказана, но може хипотетично да бъде допусната.

Как да се държим с хората, които са изгубили близък човек?

Всеки има в обкръжението си човек, загубил близък. Понякога другите могат да го разберат, когато са преживели същото, но много често хората се опитват да съчувстват, но трудно успяват да общува.

Истината е, че всеки един индивид, преминал през лична трагедия, я преживява по различен начин. Вариантите са няколко:

1. Затваряне в себе си. Отказ да от хранене. Отказ от общуване.
2. Привидно спокойствие НО и цинизъм, арогантност, озлобление.
3. Постоянно желание да комуникира, да изплаче мъката си. Иска съпричастност и съжаление.

Как да се държите с тези хора?

Може би си мислете, че всеки типаж ще изисква различно поведение. Това не е така. Препоръчва се спазването на едно и също нещо и при трите типа, а именно проявата на много търпение. Ако обичате и държите този човек да остане във вашето обкръжение вие трябва да сте гъвкави и да очаквате честата промяна в настроенията. Не се карайте за прекалената им затвореност, не протестирайте и не спорете с тях. В този момент те се чувстват изоставени, самотни, нещастни, некъсметлии. Вашата задача е да им покажете, че те са достатъчно силни, за да се преборят със загубата и да продължат живота си напред. Разговаряйте с тях, без да ги съдите и да проявявате строгост. Ако те реагират грубо към вас, знайте, че не го осъзнават и в даден момент ще си дадат сметка за това. Ако се наложи, отдръпнете се за известно време, но винаги бъдете на среща при нужда.

На думи всичко звучи лесно. Когато трябва да се погрижите за изпаднал в депресия човек обаче е доста трудно, защото неговите разбъркани емоции поставят вашите на изпитание. Най-важното обаче е да запазите спокойствие и самообладание.

При стрес - оцвети си книжка

При напрегнато ежедневие и работа, изпълнена със стрес, има нов вид терапия - Арт-терапия. Тя се изразява в предлагането на средство, което да пренастрои концентрацията ви към нещо красиво. Съсредоточавате се в моторна, механична дейност. Съсредоточавате се в малки детайли, на тишина и... започвате бавно да оцветявате.

Като антистрес терапия познаваме музикотерапия, шоколадотерапия, ходене на масаж, физическо натоварване за изхвърляне на излишната енергия, но никога не сме мислили за книжки за оцветяване за възрастни.

Ето, че те вече са факт в цяла Европа и Северна Америка. Книжките за оцветяване са специално създадени с цел да намалят напрежението - с кръгови дизайни, множество малки детайли в концентрични форми. Много често към самия комплект са включени подходящи флумастери в ярки цветове.

Защо оцветяването ще помогне на възрастните?

Идеята на антистрес терапиите е отделянето на лошите мисли за личните притеснения на страна. Както казваме, "Остави работата си пред входната врата" или "Не носи грижите си у дома", така можем да кажем, че човек трябва да потиска лошите мисли, когато е с любимте си хора, тъй като им придава от напрежението си, предизвиква негативна атмосфера в дома, което отприщва скандали и води до неприятни последици. Оцветяването концентрира и изцяло превзема съзнанието като го фокусира в определна дейност и не му позволява да мисли за притесненията. Това си е типична техника за релаксация. А резултатът е нещо красиво, което излиза изпод пръстите, благодарение на много цветно въображение.

Ако и вие се чувствате несигурни и нестабилни, заради завладяващите ви емоции на работното място или у дома, нищо не ви пречи да опитате. Това няма да ви инфантилизира, а напротив - ще ви издигне като зрели и модерни хора, които взимат мерки, за да се справят с напрежението и да са по-способни, внимателни и идейни в делата си навън и вътре в семейството си.

Бежанци и икономически емигранти ще променят облика на Европа

Няма как да остана пасивен към нованата, която обикаля света. Значимостта й е толкова голяма, че този момент ще влезе в историята на света, а 2015 ще се запомни като година, в която се промени облика на населението в Ервопа и разклати устоите на Европейския съюз.

Проблемът с войната в Сирия накара много бежанци да потърсят мирни територии, където могат да разчитат на сигурност за семействата си. Военните действия обаче се оказаха повод за много други азиатски и северноафрикански жители да пожелаят по-добър живот на Запад. Това не са бежанци, бягащи от грозното лице на войната. Това са икономически емигранти, които са се насочили към страни с по-добра социална политика. Издава ги удобната загуба на паспорта и личните документи и твърдението, че са сирийци. Простата математика ни кара да прозрем, че няма как половината държава да се изнесе.

Големият проблем, който назрява на Запад, е невъзможността икономиката на по-развитите страни да се справи с толкова много нахлуващи хора на териториите им, търсещи работа и подслон. Затова и Македония, залята от вълната бежанци и емигранти, изрази притесненията си, че може да бъде икономически, но и етнически застрашена. Все пак това е една доста малка държава. Но дори Франция, Германия и Великобритания се страхуват от това рязко увеличаване на етническите групи на териториите си. Още по-назряващи са притесненията в случая, че това може да доведе до религиозни конфликти из цяла Европа. Нека не забравяме, че в своята духовна същност прииждащите от Близкия Изток маси са сунити, както и други мюсюлмански групи като шиити и алауити.

Докъде ще доведе всикчо това, тепърва предстои да видим.

Какво е дисморфофобията?

Дисморфофобията е психическо заболяване, при което пациента умишлено избягва огледала, тъй като смята, че част от тялото му е уродлива, или меко казано - грозна, без заобикалящите го хора да мислят така. Той полага неимоверни усилия за подобряването й като е готов да се подложи на различни козметични процедури за подобряване на вида си, понякога дори с неоправдан риск за живота.

Дисморфофобията не е характерна за тинейджърите, които се вманиачават по носа, краката, мускулите на лицето или гърдите при момичетата. Да, заболяването може да води началото си от тези години, но няма общо с прищявките на младите да изглеждат по-добре като следват барби или кен модел. Когато си диагностициран с това психично заболяване, имаш ужасяващото усещане, че не си харесван от околните и те умишлено те избягват. Пациентът е крайно чувствителен към реакциите на обкръжението му и има крайно ниско самочувствие. Склонен е към нехарактерно поведение, изпада в депресивни състояния и в нередки случаи обмисля самоубийство, защото не може да преживее вида си.

Типичен случай на дисморфофология е жена, която не харесва бюста си. Тя прави пластична операция, с която го увеличава, но след време получава възпаление от неправилно поставени импланти. Когато новият лекар, когото посещава, й казва, че трябва да махне имплантите, защото предписаните й медикаменти не действат, тя първоначално отказва. След поредица от усложнения се съгласява на операция, но изпада в депресия в момента, в който попада в болница. След няколко седмици, жената е с нормалния си размер гърди, повлияна от медикаментите, но обмисляща ново увеличаване на бюста, осъзнавайки, че това може да й коства повторно възпаление и риск за живота.