Разликата между болест и синдром

Забелязал съм, че много често хората не правят разлика между използването на думите "болест" и "синдрим" и общо взето си говорят наизуст. Вярно е, че това не е нещо, което използваме често в ежедневието си, но когато сме сред други хора и искаме да блеснем с някаква информация, говорим каквото ни помогне, мислейки, че другите не разбират. Така една позната искаше да демонстрира пред компанията ни особен интелект, но направи редица грешки. Никой не забеляза, но на мен ми бе изключително смешно. Лошото обаче е, че аз не реагирах по никакъв начин, за да не я изложа, точно когато искаше да се покаже, но утре или друг ден ще попадне в някоя компания и някой разбиращ за какво става въпрос може да я засрами.

Едно от нещата, за които така наперените хора обичат да разговарят, щом стане дума за здравеопазване, е да назовават различни болести и синдроми, че да шашнат слушателите си. Слагат име след име - едно към гьоторе, без реално да съзнават, че говорят за много различни неща. Нека хвърля малко светлина върху въпроса. Преди повечето състояния с неизяснени причинители са били наричани синдроми. След като причинителят се изясни става ясно какво е заболяването като цяло. Затова днес след всички онези завъртени имена им слагаме отпред думичката "болест" - болест на Крон, болест на Бехтеров, на Ходжкин и други. Знае се причинителят, знае се какво да се очаква като развитие от пациента.

Тези неща обаче не могат да се прочетат в интернет. Има информация, която е недостъпна за мнозина. За жалост няма и часове по здравна помощ в училищата, които да дадат на учениците поне обща информация и да подобрят здравната им култура. Резултатът е доста голямо здравна неграмотност сред по-голямата част от хората. Четенето по форуми и сайтове също влошава положението, тъй като там пишат - още по-лошо - неразбиращи със самочувствие на разбирачи. В следствие се създава негативно отношение към лекарите, тъй като интернет споделянето подбива имиджа им и посява съмнение в способностите им. И за какво е 6 години учене и още 4 следване - за да напише някой без изобщо да е отварял учебник по медицина някакъв си коментар във форум и да настрои хората... тц, тц.

Българи подготвят анимация в стил "Самурай Джак"

Дори и най-ангажираният човек е чувал за анимирания филм "Самурай Джак", излъчван по Картун Нетуърк. Стилът на илюстратора  Eyvind Early, създател на редица филмчета на Дисни, сред които и "Спящата красавица", е вдъхновител за мнозина. Затова и проектът за бъдещата българска продукция напомня изключително много анимацията за смелия самурай.

Едва вчера научих, че екип млади хора се е заел с подготовката на роден анимиран сериал със заглавието "Златната ябълка", и бързам да споделя. Сюжетът е фолклорен, с фентъзи елементи, както и визията на героите. Но проблемите, които засяга ще са съвсем съвременни. Това обявяват в сайта си създателите. Още за историята, героите, екипа, музиката и всякаква друга информация можете да намерите ТУК.

Тази страхотна инициатива е в етап предпродукция. Освен това се оглежда и за инвеститори, които биха могли да помогнат по-скорошното й реализиране. Затова никак не е чудно, че до момента е подготвен само тиизър, който ви предлагам да видите.

Може аз да съм сравнително зрял човек, но с удоволствие бих гледал подобен анимиран сериал, знаейки само, че е родно производство. Надявам се български телевизии вече да са забелязали проекта и вместо да инвестират в глупави филми с драматични сюжети и да харчат пари за турски сериали, да вземат под крилото си нещо стойностно и красиво.

Имам просрочено плащане в чужбина. Как да се справя?

Този пост е ориентиран към заинтересованите в сферата на управлението на дълговете!

Знам, колко нужно е да споделиш правилната информация, която имаш, защото тя може да е от голяма полза на някого именно днес. Все пак е най-ценният ни ресурс. Затова -Voila! - водете си записки, ако трябва, тъй като темата е важна, а аз имам какво да ви кажа.

Не е изключено дадена фирма да има клиенти в друга страна, от които е много трудно да се съберат забавените вземания. В това отношение трябва да си добре запознат с международната правна материя, с културните особености и с езика в дадената страна. Ако обаче длъжника реши да не отговаря на комуникацията, много лесно може да стане неоткриваем.

Така фирмата търпи парични загуби от момента на установяване на невзетия дълг. Толерантното изчакване често влошава положението и ако наистина имаме трудности да преговаряме с длъжника, най-добре да се обърнем към специалисти. Но кои?

Търсим гъвкав партньор, който може да осъществи необходимите контакти вместо нас и то в кратки срокове. Доколкото разбрах от приятели в бизнес средите, правилният партньор в това отношение е колекторската агенция EOS Services. Най-голямата полза за партньорите и клиентите им, които имат подобен проблем е изградената с години глобална мрежа на EOS. Не на шега осъществяват събиране на вземания в 140 страни - в част от тях чрез собствени представителства, в други – с внимателно подбрани партньори целия свят. Освен това притежават ноу-хау за обработка на информацията, която улеснява и забързва процеса. Именно те могат да ни съдействат дори да имаме несъбрани вземания от клиент в Еритрея или Габон.

Как работят? Осигуряват едно местно лице за контакт в България независимо в колко държави може да имате вземания. Обработката обаче, т.е. самото събиране, се осъществява направо в страната на длъжника. Така не се налага да общуваме на различни езици, да влизаме в отношения с различни чужденци и прочие и прочие. Те го правят вместо нас и то с нужния професионализъм.

Ето, че когато партньорът ви (EOS Services Bulgaria) е част от голяма международна компания ползите за бизнеса идват една след друга, а отговорността се прехвърля на сигурните плещи на агенцията, която може да я носи.

Дано постът ми е бил полезен за мнозина. Поздрави и успех, читатели!

Работа зад граница

Когато искате да заминете в чужбина дали правите сметка как и с какво искате да се занимавате, или по-скоро сте от този тип, които са убедени, че там е по-добре от при нас и това в никакъв случай не подлежи на съмнение.

Лично аз действително се съмнявам в подобен род твърдения. Смятам, че реализацията зад граница зависи както от отделния човек, така и от неговото професионално поприще. Мнозина без акредитирано в чужбина образование у нас, успяват да стигнат само до тезгяха на някой бар или до касата на Макдоналдс, където взимат млади чужденци, тъй като родните им студенти предпочитат малко по-интелектуални професии. По мои впечатления, с по-висок шанс да се представиш в другата страна с престижа професия, по която да работиш и да получаваш високо възнаграждение, е единствено възможно, ако успееш да влезеш в тамошен университет и се представиш толкова добре, че те предпочетат в някоя голяма компания.

Другият вариант е да имаш завършено тук образование, за което има търсене на Запад. Такива например са строителните инженери, лекарите... Предпочитани са поради факта, че според местните стандарти тези кадри не са достатъчно платени. Според нашите - западната е заплата мечта, образно казано. Затова в Германия и Англия например посрещат с отворени обятия такива специалисти.  Какъв парадокс, нали?

А още по-големият парадокс е, че именно в България, ако лекари работят в по-малко областни градове като Сливен, Ямбол, Смолян ще имат доста голяма финансова стабилност и ще бъдат много тачени, поради факта, че там пък болници затварят отделения, поради липса на кадри. Би било наистина сладко да си единствен пулмолог в 80 000 град, нали? Но за съжаление младите лекари предпочитат по-оживени селища.

Сменихме 4-ката с 5-ца!

Честита Нова 2015-та година! Бъдете успешни в професионален и личен план.

Дано сте прекарали добре празничната нощ. За догодина ви пожелавам ето такова посрещане - с много фойерверки, зрелище и красота... и на по-топло място. :)

На преглед или не съвсем

Има няколко типа хора, които посещават кабинета на лекаря. Хипохондриците. Само някой да каже, че нещо го боли и тях ги заболява. Започват да си въобразяват, че ги нападат различни болести и тичат за щяло и нещяло на доктор. Оплакват се, че не са се излекували и ходят на двама, трима, четирима различни специалисти в една област само и само да съберат мнения. Най-често накрая се оставят в ръцете на някой шаман, просто защото им казва онова, което копнеят да чуят.

Прилежните са втори. Само да ги засърби и веднага посещават семейния лекар. Записват си всикчо и много се страхуват да не сбъркат. Пият лекарствата си по часовник и не пропускат профилактичен преглед. Те са донякъде досадни защото задават всевъзможни въпроси и за най-малкото нещо, но иначе са много изпълнителни.

На трето място поставям Напористите. Тези хора отиват на преглед, предварително прочели всичко открито в мрежата, поставили са си сами диагноза и гледат доктора в устата, като дори се осмеляват да направляват действията му. Ако произнесе друга диагноза са готови да спорят, защото вече знаят от някъде нещо по въпроса и изтъкват аргументи, които дори не разбират. Те са агресивни, склонни да се скарат, ако някой ги предреди на опашката и са с много високо самочувствие.

Последни маркирам Стоиците. Те нямат никаква вяра в медицината. Търпят, докато положението стане непоносимо. През това време посещават лечители, подлагат се на билкотерапия, хомеопатия, акупунктура и каквото могат да открият, че уж помага. Четат форуми и вярват на алтернативните методи за лечение. Лесно се доверяват на чуждото мнение без да имат реална представа за научната страна на заболяването си.

Вие към кой тип спадате? А може би имате чертите на два или повече. Който и да сте не забравяйте, че науката за човешкото тяло се изучава с години. Учени са посветили живота си на изследвания и все още търсят отговорите на много въпроси относно причинителите на различни заболявания. Това е сложна материя, към която не трябва да се подхожда нито лекомислено, нито пресилено.

Светльо Кантарджиев: „Биограф‟ е за интелигентни хора

Като мъж модните списания са ми чужди, а към клюките не само, че ме е срам да посегна, но и се чувствам нелепо само като си помисля да ги чета, защото ако има нещо, което един мъж мрази, то това са жълтините, светските слухове и поводите за евтина сензация. Именно затова и избягвам да купувам  подобни издания. Но и по друга причина – те на нищо не могат да ме научат.

Да, ключовата дума тук е точно „учене”. Не си мислете, че като студент съм бил прекалено ограничаван от специалността си или пък съм бил чак толкова ученолюбив, но съм от този тип, че ако нещо не ми дава някакво познание, поука, смислен текст, ако не ми носи някакви интелектуални дивиденти, то просто не заслужава вниманието ми.

Така станах любител на „Нешънъл Джеографик‟, но само с полезни факти и наука не се живее. Трябва да бъдеш и малко привлечен към социалната страна на обществото, в което се развиваш. Открих списание „Биограф‟ някъде през пролетта, когато прочетох за чудесното му представяне от маркетинг директора му Светльо Кантарджиев. Познавах г-н Кантарджиев от медиите като колекционер, защитник на културните ценности, учредител на фондация Мизия, и управител на издателство „Ню Медия Груп‟ с прекрасните класически детски приказки. Сега разбирам, че освен да се занимава с градивна творческа дейност се грижи и за популяризацията на може би най-доброто обществено списание, което пише за известните личности по света и у нас, но не по онзи жълт начин, а с художественост, обществен ангажимент и библиографска прецизност. Културните лица на България най-сетне имат трибуна да разкажат малко повече за себе си – да споделят мисли, драми, кошмари, радости... по един непринуден и неизкривен от политиката на някое жълто издание начин.

Нужно е само да го разтвориш и веднага ще разбереш защо Светльо Кантарджвие го нарича списание за интелигентна аудитория. Оттам не ще се видят червени заглави, вулгарни епитети и опростачено говорене. Всичко е написано така че, да направи читателя съпричастен и най-вече – така че да не ограничава читателската аудитория до мъжка или дамска. Нещо, което трябва да бъде оценено по своето значение и да се признае като принос на Светльо Кантарджиев.