Лятото наближава - не се излагайте на силното слънце

С риск да бъда отегчителен, пак ще пиша по старата и позната до болка тема за излагането на силното слънце.

Скъпи приятели, читатели, блогъри и всички останали, минали транзит оттук, като начало бих искал да изтъкна, че годината предполага, че ще бъде по-гореща. Ясно личи, че месец май не е толкова дъждовен като през 2014 и 2013-та. Дори абитуриентите май ще се радват на хубаво време. Но то освен чудесно настроение това означава и повече слънчеви дни и по-високи температури.

Не съм казвал, но пак повтарям:

- за по-възрастните хора: внимавайте с обедните излизания. Гледайте от 2 до 4 да сте си по домовете. Не стойте много на пейките пред блоковете, освен ако не са разположени на сянка. Мерете често кръвното си и редовно взимайте сутрин предписаните ви лекарства от кардиолог.

- за работещите: старайте се да проветрявате кабинети и офиси, пийте повече вода и внимавайте с климатиците, защото от тях се изстива най-много, схващанията са чести и трудно минават.

- за по-младите: знам, че да събирате тен е нещо като ваша мисия, но ние българите като цяло сме си с по-бяла кожа. Използвайте задължително слънцезащитен крем с висок фактор, а хората с по-силна пигментацията на кожата - фактор 50 и кажете "не" на солариумите, защото те могат да ви навредят повече, отколкото да ви помогнат. Носете шапки. Бременните, задължително стойте и под чадър.

- децата: нека хапват повече плодове и зеленчуци, да поемат повече течности. Не оставяйте бебета на пясъка на плажа без долнище и задължително мажете кожата преди и след излагане на слънце с подходящите за целта слънцезащитни бебешки продукти. Не излагайте на слънце повече от час или два.

Подпис: ваш приятел.

Забранените летни дрехи в офиса

Всички обичаме лятото. Чудесните слънчеви дни, комфорта от това да носим леки дрехи и определено светлината и уюта, който сезонът създава в дома ни и в офиса.

Без съмнение предпочитаме да ни е топло, отколкото студено. Когато ни е топло винаги можем да се освежим с хладка напитка или храна, но когато ни е студено обличането на дреха върху дреха ни задушава и побърква, особено когато материите са груби.

Светлите дни правят пространствата, в които прекарваме дните си, много по-просторни. Прозорците се отварят по-често, разходките са повече, настроението на близките, приятелите и колегите е по-ведро.

Леките дрехи ви карат да се чувствате феерични и свободни в движенията си. И мнозина толкова се замайват от възможността да носят любимите си тоалети ежедневно, че понякога забравят, че има едно място - офисът,  където трябва да съобразяват избора си на облекло.

Едни чудесни летни дрешки са крайно недопустими за пред колегите и началниците. И при мъжете, и при жените това са най-често ленените бели панталони. Страхотно удобни са, но и прозрачни и създават усещането, че сте тръгнали на плаж, а не на работа. Ще събирате любопитни погледи, много от клиентите ви няма да ви възприемат сериозно, ще нарушите фирмената етика и шефовете ще ви порицаят.

Забравете и потниците при мъжете и блузите с тънки презрамки при жените. Зная, че ви е топло, на мен също, но на откритите мишници не се гледа с много добро око. Особено на мъжките.

Това, което винаги ме е поразявало са шлепките и отворените сандали. Отиваш в офис на рекламна агенция, например, от там се чува шляпкането на някоя асистентка по мраморния под или пък те посреща млад мъж с туристически сандали и не можеш да откъснеш поглед от босия му палец.

И така... ако лятото има неудобство, то това е в топлото време да носиш униформа, риза с къс ръкав и затворени на петите и пръстите обувки. Но има материи и тъкани, които правят и тези дрехи приемливи. Само да имате достатъчно средства да си ги позволите.

Няколко думи за доматите

Да играем на асоциации. Коя е първата салата, която би ви дошло на ум да си поръчате в ресторант? Шопска? Вероятно, да. Шопската салата е любима на всеки българин. А какво има в нея? Малко домати, краставици, сирене, може би лук и сурова чушка. А какво слагаме редовно, когато готвим? От какво си приготвяме сок или пюре за зимата? Кой и този червен зеленчук, който произлиза от Южна Америка, но е станал любим на милиони европейци? Доматът, разбира се. Някога хрумвало ли ви е да се запитата какво по-точно съдържат доматите, с какво са полезни и какво количество от тях е разумно да си похапвате?

Всъщност няма ограничение по колко от любимия зеленчук можем да ядем. Той е изключително нискокалориен, като в 100 гр. има максимум 20 калории. 95% от съдържанието му е вода, останалото са въглехидрати и по малко количество протеини и мазнини.

Ако потърсим още повече информация, ще разберем, че доматите съдържат редица полезни витамини, от които се нуждае организма ни. Така например суровите домати съдържат витамин С и умерени дози про-витамин А и витамин В9. Съдържанието на минерали е ниско, но все пак можем да открием малки дози магнезий, натрий, калий, калций, желязо, цинк, флуор и фосфор.

Най-важната полезна страна на доматите, която си струва да запомним, е наличието на антиоксиданта липкопен. Липкопенът е веществото, което придава познатият ни червен цвят на доматите. Той е изцяло с натурален произход, а ежедневният му прием е доказал благотворното си въздействие върху забавяне стареенето на кожата, изхвърляне на токсините от тялото, неутрализиране на свободните радикали и дори се смята, че помага при борбата срещу някои форми на рак.

Възможно ли е да прекалим с приема си на вода?

Водата е изворът на живота! Всичко го знаем, нали? Затова и се стремим да приемаме достатъчно вода ежедневно, да хидратираме организма си и да се освобождаваме от натрупаните в телата ни токсини. Всичко това е хубаво, но и много хубаво не е на хубаво...

Всъщност напълно възможно е да се окаже, че предозираме дневната си водна дажба и вместо да помагаме на организма си, ние го затормозяваме. Ако сега се питате по колко литра да пиете вие самите, бързам да отбележа, че няма общо правило. Грешно е да се каже, че са ни необходими по 2 литра дневно. Това зависи от годините, пола, теглото, физическата ни активност и температурите навън. Смята се, че около 8 до 12 чаши на ден ежедневно е допустима доза, но личният ми съвет е да пиете, когато се чувствате жадни и да оставяте водата на страни, ако и без друго се чувствате подути, тежко ви е и изпитвате дискомфорт.

Може би се питате как така съществува предозиране с вода, след като от толкова много места чуваме колко е полезна. Не отричам положителните й свойства, но не забравяйте, че за да се усвои от организма, тя трябва да бъде преработена от бъбреците. Ако им стоварите повече работата, отколкото могат да поемат, нормално е да се окаже, че ги претоварвате и в последствие да развиете бъбречно заболяване. Освен това прекомерният прием на вода може да разреди натрия в кръвта ви и да доведе до т.нар. хипонатриемия, но не бързайте да се шашката, защото това се случва най-вече при атлетите и активно спортуващите хора.

Парите не могат да направят човек щастлив, но нека все пак опитаме

Понякога си мечтая и си мисля какво ли би било, ако бях богат. Представям си, че имам достатъчно пари, за да живея охолно, не се притеснявам как ще плащам сметките си и мога да си позволя да посетя всяко едно отдалечено кътче на планетата ни...

Носи се по принцип един такъв слух сред обществото, че парите не могат да направят човек щастлив. Питам се обаче дали е така наистина или просто някой е решил да ни хвърля прах в очите с тази мисъл, за да се самозаблуждаваме? Вярно е, че ако можехме да си позволим абсолютно всяка прищявка на този свят, едва ли щяхме да оценяваме стойността на парите подобаващо. Кажете ми честно кой според вас би се зарадвал повече да посети... например Япония. Човек, на когото това е отколешно мечта и две години събира пари, за да може да си плати самолетния билет и хотела, или нечия богата дъщеря, чиито баща й е подарил едноседмична екскурзия, при условие, че самото момиче си е пожелало Мерцедес S класа за подарък? Разбира се, че първият! Къде е удоволствието, когато получаваш нещо, ако не го желаеш наистина?

И все пак аз клоня към идеята, че парите могат да направят човек щастлив стига да са ти достатъчни, за да живееш нормално, да спестяваш по някой и друг лев, както и да си угаждаш на душата периодично. Не искам да притежавам футболни отбори, да имам остров, кръстен на мое име, или да си купувам нова кола всяка година. На мен ми стигат и по-малки, оскъдни радости в живота. Просто не ми допада идеята да се лишавам от тях просто защото някой, някъде е сметнал, че не ми се полага повече, отколкото това, с което съм се родил.

Моето име е 47

Роботи, генно модифицирани тела, киборги... изобщо любопитно ми е какво още ще измислят филмовите режисьори. И като започнах с "Чапи", няма как да спра, преди да съм добавил пост по същата линия.

Името му е 47 и е истинска оживяла, макар и на киноекрана, мечта на повечето учени медици. Човек, изцяло създаден с инженерна мисъл. Неговото възпитание, обучение, съществуване е свързано с изпълнението на поставената му мисия.

Този фантастичен екшън на режисьора Александър Бах, първо, ще е интересен от научна гледна точка... точно в първите 10 минути или до 50-тата секунда на трейлъра. След това се превръща в един динамичен вихър от сцени, които ни показват как новият Агент 47 се бори срещу законите на физиката и показва модифицираната си природа.

И все пак мисля, че филмът, ще е далеч по-добър от предишните. Стискам палци!

Науката и киното, киното и науката

Възможно ли е да се създаде учещ се, съзнателен изкуствен интелект? Този въпрос вълнува и учени, и теолози. Науката отдавана може теоретично да даде отговора, от който се нуждаем, но религията и философията до известна стъпен спъват процеса на реалното му изпълнение. Или поне, доколкото на нас, обикновените хора, ни е известно.

Доколко морално е да се създава машина, която реално прогледнато има база данни, която й позволява да се учи. Доколко е възможно тя да стане част от света и да започне да реагира според нуждите на средата. Ако възпитанието й  е правилно, може ли да се разчита на оформянето на чисто човешки качества като смелост, саможертва, благородство, съвест, привързаност и обич.

Дали човек може да се прави на Създател и кой определя тънката граница между живота и смъртта? Множество сюжети, някои от които холивудски сценарии с цел висок рейтинг, ни дават стереотипна представа. Но какво ще кажете за един не толкова американски филм, колкото Южноафрикански.  Филм, който, извън екшъна, обяснява от научна и философска гледна точка този процес.

"Чапи" ("Chappie") ми грабна вниманието. Още от трейлъра става ясно, че учещият се робот Чапи се развива като дете. С правилното възпитание той може да постигне добри резултати, но съзнанието и абстрактни  понятия като дълг и оцеляване предполагат взимането на различни решения. Възможно ли е това, далеч от холивудските сценарии с предсказуем финал? Преценете сами: