Няколко думи за доматите

Да играем на асоциации. Коя е първата салата, която би ви дошло на ум да си поръчате в ресторант? Шопска? Вероятно, да. Шопската салата е любима на всеки българин. А какво има в нея? Малко домати, краставици, сирене, може би лук и сурова чушка. А какво слагаме редовно, когато готвим? От какво си приготвяме сок или пюре за зимата? Кой и този червен зеленчук, който произлиза от Южна Америка, но е станал любим на милиони европейци? Доматът, разбира се. Някога хрумвало ли ви е да се запитата какво по-точно съдържат доматите, с какво са полезни и какво количество от тях е разумно да си похапвате?

Всъщност няма ограничение по колко от любимия зеленчук можем да ядем. Той е изключително нискокалориен, като в 100 гр. има максимум 20 калории. 95% от съдържанието му е вода, останалото са въглехидрати и по малко количество протеини и мазнини.

Ако потърсим още повече информация, ще разберем, че доматите съдържат редица полезни витамини, от които се нуждае организма ни. Така например суровите домати съдържат витамин С и умерени дози про-витамин А и витамин В9. Съдържанието на минерали е ниско, но все пак можем да открием малки дози магнезий, натрий, калий, калций, желязо, цинк, флуор и фосфор.

Най-важната полезна страна на доматите, която си струва да запомним, е наличието на антиоксиданта липкопен. Липкопенът е веществото, което придава познатият ни червен цвят на доматите. Той е изцяло с натурален произход, а ежедневният му прием е доказал благотворното си въздействие върху забавяне стареенето на кожата, изхвърляне на токсините от тялото, неутрализиране на свободните радикали и дори се смята, че помага при борбата срещу някои форми на рак.

Възможно ли е да прекалим с приема си на вода?

Водата е изворът на живота! Всичко го знаем, нали? Затова и се стремим да приемаме достатъчно вода ежедневно, да хидратираме организма си и да се освобождаваме от натрупаните в телата ни токсини. Всичко това е хубаво, но и много хубаво не е на хубаво...

Всъщност напълно възможно е да се окаже, че предозираме дневната си водна дажба и вместо да помагаме на организма си, ние го затормозяваме. Ако сега се питате по колко литра да пиете вие самите, бързам да отбележа, че няма общо правило. Грешно е да се каже, че са ни необходими по 2 литра дневно. Това зависи от годините, пола, теглото, физическата ни активност и температурите навън. Смята се, че около 8 до 12 чаши на ден ежедневно е допустима доза, но личният ми съвет е да пиете, когато се чувствате жадни и да оставяте водата на страни, ако и без друго се чувствате подути, тежко ви е и изпитвате дискомфорт.

Може би се питате как така съществува предозиране с вода, след като от толкова много места чуваме колко е полезна. Не отричам положителните й свойства, но не забравяйте, че за да се усвои от организма, тя трябва да бъде преработена от бъбреците. Ако им стоварите повече работата, отколкото могат да поемат, нормално е да се окаже, че ги претоварвате и в последствие да развиете бъбречно заболяване. Освен това прекомерният прием на вода може да разреди натрия в кръвта ви и да доведе до т.нар. хипонатриемия, но не бързайте да се шашката, защото това се случва най-вече при атлетите и активно спортуващите хора.

Парите не могат да направят човек щастлив, но нека все пак опитаме

Понякога си мечтая и си мисля какво ли би било, ако бях богат. Представям си, че имам достатъчно пари, за да живея охолно, не се притеснявам как ще плащам сметките си и мога да си позволя да посетя всяко едно отдалечено кътче на планетата ни...

Носи се по принцип един такъв слух сред обществото, че парите не могат да направят човек щастлив. Питам се обаче дали е така наистина или просто някой е решил да ни хвърля прах в очите с тази мисъл, за да се самозаблуждаваме? Вярно е, че ако можехме да си позволим абсолютно всяка прищявка на този свят, едва ли щяхме да оценяваме стойността на парите подобаващо. Кажете ми честно кой според вас би се зарадвал повече да посети... например Япония. Човек, на когото това е отколешно мечта и две години събира пари, за да може да си плати самолетния билет и хотела, или нечия богата дъщеря, чиито баща й е подарил едноседмична екскурзия, при условие, че самото момиче си е пожелало Мерцедес S класа за подарък? Разбира се, че първият! Къде е удоволствието, когато получаваш нещо, ако не го желаеш наистина?

И все пак аз клоня към идеята, че парите могат да направят човек щастлив стига да са ти достатъчни, за да живееш нормално, да спестяваш по някой и друг лев, както и да си угаждаш на душата периодично. Не искам да притежавам футболни отбори, да имам остров, кръстен на мое име, или да си купувам нова кола всяка година. На мен ми стигат и по-малки, оскъдни радости в живота. Просто не ми допада идеята да се лишавам от тях просто защото някой, някъде е сметнал, че не ми се полага повече, отколкото това, с което съм се родил.

Моето име е 47

Роботи, генно модифицирани тела, киборги... изобщо любопитно ми е какво още ще измислят филмовите режисьори. И като започнах с "Чапи", няма как да спра, преди да съм добавил пост по същата линия.

Името му е 47 и е истинска оживяла, макар и на киноекрана, мечта на повечето учени медици. Човек, изцяло създаден с инженерна мисъл. Неговото възпитание, обучение, съществуване е свързано с изпълнението на поставената му мисия.

Този фантастичен екшън на режисьора Александър Бах, първо, ще е интересен от научна гледна точка... точно в първите 10 минути или до 50-тата секунда на трейлъра. След това се превръща в един динамичен вихър от сцени, които ни показват как новият Агент 47 се бори срещу законите на физиката и показва модифицираната си природа.

И все пак мисля, че филмът, ще е далеч по-добър от предишните. Стискам палци!

Науката и киното, киното и науката

Възможно ли е да се създаде учещ се, съзнателен изкуствен интелект? Този въпрос вълнува и учени, и теолози. Науката отдавана може теоретично да даде отговора, от който се нуждаем, но религията и философията до известна стъпен спъват процеса на реалното му изпълнение. Или поне, доколкото на нас, обикновените хора, ни е известно.

Доколко морално е да се създава машина, която реално прогледнато има база данни, която й позволява да се учи. Доколко е възможно тя да стане част от света и да започне да реагира според нуждите на средата. Ако възпитанието й  е правилно, може ли да се разчита на оформянето на чисто човешки качества като смелост, саможертва, благородство, съвест, привързаност и обич.

Дали човек може да се прави на Създател и кой определя тънката граница между живота и смъртта? Множество сюжети, някои от които холивудски сценарии с цел висок рейтинг, ни дават стереотипна представа. Но какво ще кажете за един не толкова американски филм, колкото Южноафрикански.  Филм, който, извън екшъна, обяснява от научна и философска гледна точка този процес.

"Чапи" ("Chappie") ми грабна вниманието. Още от трейлъра става ясно, че учещият се робот Чапи се развива като дете. С правилното възпитание той може да постигне добри резултати, но съзнанието и абстрактни  понятия като дълг и оцеляване предполагат взимането на различни решения. Възможно ли е това, далеч от холивудските сценарии с предсказуем финал? Преценете сами:

Каква е разликата между домашното пилешко месо и купешкото?

Колкото и органични и полезни да се пишат някои продукти от месо, това все пак не е гаранция за качество. Днес говорят масово за яйца и месо от щастливи кокошки, но "щастието" на кокошката си личи по месото, а като гледам витрините на магазините - хич не е щастливо. Едно такова розово и хубавко, но като се прибереш и го приготвиш се оказва, че не е живяло чак толкова добре.

Каква е разликата между домашните кокошки и онези "щастливите", които ни пропоръчват в магазина?

За човек, който не е живял на село и не е отглеждал кокошки, нито пък е готвел такива, разлика няма да има. Но ако сте видели и опитали веднъж, за вас нито едно купешко пиле няма да бъде същото.

Домашно отглежданите кокошки имат пространство, в което да се движат. Собствениците ги пускат из дворовете си или им предоставят достатъчно голям терен с пръст и трева, за да... ами кълват на воля. Стопаните предоставят варовик и калции за здрави яйца, купуват фуражна храна, понякога ги захранват с хляб, плодове или каквото съберат из двора. Храненето е от съществено значение. Именно то оказва влияние върху растежа. Домашната кокошка няма чак толкова розови бутове и крилца, а при варене се отделя специфична мазнина. Месото е много ароматно, плътно и след печене става сочно.

Отгледаната за месо кокошка в производствени ферми няма нито голям терен, а дори да е захранвана с варовик и фураж, тя е пропуснала много от другите неща, които стопанинът би й давал. Месото е розово, дели се лесно, при варене не е толкова ароматно и бульонът не става така питателен.  Тук умишлено изключвам всички онези ситуации, в които месото се свива или има миризма на солен разтвор. Изобщо не искам да ги мисля. Пък и при тях дори тарелката не изглежда "щастлива".

Жителите на големите градове разчитат за прехраната си на супермаркета. Но препоръчвам все пак, ако ви се отвори възможност, да намерите от някъде домашна кокошка. Сгответе и споделете резултата.

Престъпник без престъпни намерения

Психологията винаги ми е представлявала интерес. От една страна, защото човешкото мислене е наистина необятно, и второ, защото всички житейски избори, постижения, грешки и падения, щастливи мигове или заболявания - било то физически или душевни, са в резултат именно на настройката на човешката психика.

Медицината също изучава малко психология. Както и правото. За малко всъщност преди години да стана съдебен лекар, но това е дълга история. Това, което ме вълнува днес е умисълът за всяко извършено действие. Независимо дали то е за свое добро, в полза на околните или пък води крачка по крачка към престъпление. А има ли престъпник без престъпни намерения? - израз, който напоследък е доста често коментиран.

Според психолози умисълът се състои от два момента - волеви и интелектуален. На тази база  юристите, които се занимават с наказателно право, и следователите заключват, че лицето съзнава постъпката си и е извършило виновно или не някакво престъпление. Тук ще търсим и отговора на въпроса.

Първият е интелектуалният момент. Обозначава, че лицето предвижда обществените последици от извършването и е наясно с общественоопасния характерна на деянието си. Вторият, волевият момент, отразява отношението към постъпката - дали са осъзнати последиците от действията, или не.

Съчетанието между двете оформя цялостната психологическа картина. Престъпникът може да е действал умишлено. Тогава са налични и интелектуалният момент, и волевият - лицето е нясно с действията си, желае да постигне целите и последиците от тях. Непряк (още наричан евентуален) умисъл пък има, когато лицето е приемало, че евентуално могат действията му да доведат до някакви последици, но е следвал идеята за тях като е мислел, че евентуално ситуацията може да се развие и по друг начин.

Човешкото съзнание и мислене е необятно, затова юристите и психолозите са премислили и други видове умисъл, които само ще спомена - неопределен, условен, алтернативен... Умът измерва варианти, възможности, вероятности - както искате ги наречете. Затова и не можем да съдим хората просто така. Понякога нещата се случват независимо от нас. Понякога фактите могат да говорят, че някой е престъпник, но психолозите да заключат, че той няма и никога не е мислел, че е можел да причини вреда. Напротив дори се е опитвал всячески да предотварти престъплението.

Така че, да, за съжаление може да има престъпник без престъпни намерения, но законът да заяви вина.